Пътеводител на Галактическия стопаджия - спирка: Габрово

Рязко ми стана много тъпо и убито. По-скоро тъжно и мъчно. И ако ви се чете нещо забавно, това НЕ Е правилното място. Но да започна отначало...

3ти Юли, Четвъртък - хванах си чантичката, минах да видя Стефффи, хванах си 1-чката и към кърЪ. Палец.... След половин час спира такси: "На къде си приятелю?", викам "към Габрово", "е па аз мога да те закарам до... " няк'во село, което никога до сега не съм чувал. Викам "КАРАААААААЙ", то се е видяло, че на стоп ще си ходя. Да, ама... на това село няма никви коли. Никой не спира. Паника. И ся к'во прайм?! Някъв ме взе за 5 км. Страхотно. Отиде още пол'вин час. Спира кога - за Калофер, айде Калфер дръж се, идвам. Там - мизерия - всички коли отбиват ПРЕД мен, в мой'та посока само тирове и те не спират. Тръгнах към Казънлък... пеш! След известно време спря едно C4 "Аз Ви изпуснах там горе на завоя... за къде пътувате?", а?! тука нещо не разбрах, я пак. "горе на завоя бях се заприказвал по телефона и не можах да спра"... аха, явно някой натиска педалите с ръце! Евала. "Към Габрово", "аз съм до Казанлък", "Качвам се". Качих се. "Хубава кола карате" ... защо ми беше да го споменавам... "тук има моментния разход на гориво, тука за последните 100 км, тука пише колко км мога да измина с тоя резервоар.... има 2 турбини и гледайте сега какво става като изпреваря - включвам 3-та - моментния разход скача на 20/100.... " 40 км разбрах всичко по C4-ката, оказа се, че господина работи във фирма - официален представител на Ситроен.... Казанлък - същата мизерия - всички отиват към Казанлък и никой не отбива да заобиколи и да отива направо на Шипка. Писна ми да се въртя в кръг и да ме гледат от кафенето и се преместих малко по-напред. Обиколки в кръг, коли - йок. Спира... Ауди, регистрация: ЕВ. УРА си викамм "за габрово съм аз" - "точно за там", йес. Преди Шипка опашка тирове до Казанлък - 10-20км опашка, отиде. Оказа се, че няква цистерна се е обърнала на Шипка, ама не се знае от коя страна, шофира вика "уха, отиваме да пийм водки... " викам си къде се набих..... спира на кафенцето под златните куполи на църквата на с. Шипка и вика "отивам да видя чичко полицай какво ще каже, вий сядайте". Слизаме всички от колата, той отива към "чичко полицай" и след малко той и още няколко тичат обратно и вика "качвайте се бързо, тръгваме".... "чух по радиостанцията как казаха "пускайте първите..." " трябваше да поведем колоната, че иначе не ни мърдаха 2ч. преминаване. По Шипка беше мини-рали, но... все тая. в 15 часа се прибрах в Габрово.

Вкъщи все едно мама и тате са съквартиранти.

в РИСК - празно, голямото хале освен, че не се напълни, ами нямаше и пукнат човек. Умрях. Няколко дена подред пих кафе и кола сам на бара, братчедката почнала работа там.

Вечерно време... BATTERY, Malkata и нейната приятелка - Катя. Толкоз. Почти:


Видях Петко (MasterAIP), там пред Тойотата имаше...




не, в Габрово нямат пари... ХИЧ.


Мама естествено се опита "стой още малко", ама не.
тоя път не беше сама в каузата - "какво ще стане ако си заминеш в Четвъртък?", но и този въпрос не успя да ме задържи... и по-скоро въпроса трябваше да бъде "какво ще се промени ако остана и в четвъртък?" - нищо. Ето за това си заминах.

За първи път не пих кафе вкъщи. Мама ме закара с колата, която купи в Понеделник (за това друг път). В автобуса спах. Евала.

И като си отворих вратата на квартирата и като видях колко е празно всичко... тишината на квартала ме депресира... и ми стана много тъжно и мъчно. Умопомрачаващо тъжно. Имам компютър. Имам да свърша някои други неща за максимум 1 седмица. Жега. Всичко останало май си е същото като в Габрово - скука цял ден и вечер - бири. Бири, бири, бири.


Звъни телефона. Непознат номер. "Да-а-а-а-а?!" викам въпросително, а отсреща чувам не особено приятен женски глас" Добър ден, Виктор Пенчев търся","АЗ съм!" - "Site Grоund" ... бла-бла-бла. Че аз там пуснах обява преди месец и полвина, точната дата ще видя след малко, па те ся се обаждат. Страшни са.

пия кафе... в квартирата.
В апартамента пак няма никой. Сефте.
Отивам да видя обявата за работа, дано да е нещо яко.


П.С.
в Габрово разчиствах едно бюро и ми беше много приятно да разгледам старите тетрадки,

особено тези, в които съм си драскал разни работи. Яко. Снимах си "графитчетата", някои от по-интересните: