Пълнолуние

Живея на последният етаж в сив грозен блок, но сърцето ми е цветно. Кърваво насително червено. Сивото - някога мръсно бяло, а преди това бяло - обгражда тялото ми, но душата ми е свободна. И свободата ми не е илюзия, породена от желанието на протестиращите да бъдат свободни. Не! Светлината....

Обичам я. Искрено и безотговорно. Обичам да галя нейната коса, да я докосвам, да я милвам и оцветявам в усмивки. Да! Радвам се.... че е до мен и осветява моят ден. Оцветява моят ден. Освежа моят ден. Онзи ден, който понякога преминава на последният етаж (върни се на р. 1).....

Следва продължение!
top