Гледах няколко филма, които промених мисленето ми за живота и отношенията между хората много в друга посока.
"Аз съм господар на съдбата си, аз съм капитан на душата си!"
И това никога няма да се промени, независимо от обстоятелствата. Това е правило, което важи във всеки момент, във всяко време, за всеки човек. И докато аз тук си мисля как точно да изглежда този пост, някъде около Теб има човек, който си мисли как изглежда твоята душа; някой, който би искал да влезе в нея и да разбере истинската ти същност. И се питам защо хората ги е страх да покажат какво са, защо се крият зад стени и маски.
Аз съм такъв, какъвто съм и съм такъв навсякъде със всеки. Мога да кажа "добър съм с хората", "мил съм с приятелите си", "не създавам конфликти" и други такива, но в случая това ще бъдат само думи без вложен смисъл в тях, защото ако ти не ме познаваш, няма да разбереш смисъла, който влагам в буквичките. Мисълта ми е .... хора, бъдете открити, нямате достатъчно време, за да си правите експерименти кой как ще реагира в поставената му ситуация. Няма нужда от тестове, когато можем да си кажем всичко съвсем открито. И без нерви - те не са нужни на никой. Не винаги правописа е важен, колкото смисъла на думите. И всяко нещо е важно, дори малкото камъче, което обръща каруцата, може да те подпре да не паднеш от скалата.
Не знам до колко думите ми за теб звучат клише, но замислял ли си се върху тях, преди да ги категоризираш като клишета? Мисли за живота си като за календар, на който всеки месец късаш листа, където всеки ден задраскваш изтеклия ден и ти отново си вършил всичко машинално. Не казвам, че чувствата са нещо хубаво, нито пък емоциите, но те са важни и ако са в прилични граници всичко ще е наред.
Не, няма да прочета какво съм написал. Явно това съм искал да кажа, очевидно това съм мислил. След броени минути ще легна и ще заспя с усмивка, защото днес денят беше хубав. Радвам се, че го изживях, защото утре може и да не се събудя. Горд съм, че съм накарал няколко човека да се усмихнат, защото това е едно добро дело.
: 
