: 
Почитателите на Sepultira/Soulfly сигурно си мислят, че става въпрос за поредния събор или клуб, в който сме слушали яко trash/metal и всякакви други такива "железни" влияния, но този път не е така. Този път е нещо различно и ще ги утеша с поста от дата 26/27, когато успея да се възстановя от концерта на Metallica. Поздрав за тях с SoulFly - jumpdafuckup....
Първо искам да отбележа колко се радвам на тока вкъщи. Дори в 18:30 пуснах лампата и с радост открих, че не премигва. И как водата тече с криво-ляво силно налягане (имайки в предвид 8мия етаж, на който се намира моята квартира... ) и как когато си поискам мога да си измия ръцете, да си направя топло кафе и т.н. За това по ред на номерата, не се шашкайте, не съм пещерняк. Сега ще обясня колкото мога по-подробно за какво става въпрос.
По път:
това е някакво село покрай Карлово. Хора си имат кокошчици и петелчета. Поприказвахме си с тях:
Взехме от това село ключа за вилата и потеглихме нагоре. Нагоре, нагоре. Асфалт, чакъл, асфалт, чакъл... яко offroad. Даже по път имаше миста за мотокрос и някакви смелчаги, които "тренираха" там. Хубавото било, че е безплатно и от цялата страна ходили да карат там, така поне разправяше един чичко, на когото е вилата. Той се качи нагоре с една лада... голямо рали, хич не я жали милата ладичка. А той защо се качи? Защото горе нямало ток! И той донесе един агрегат (каквото и да означава това), та да си "генерираме" електричество. Естествено, това нещо работеше на бензин и както всеки друг мотор, и агрегата можеше да се задави. И го направи. И то няколко пъти. През полвин час спираше тока незнайно защо. Но такива са рисковете на безлюдието и пълен relax в планината.
Така, да кажем, че престигнахме
Виличката изглеждаше много добре - отпред си имаше голяма полянка, беседка, борчета и една ябълка. Имаше и вода. И то каква - от кладенец (4м дълбок). Водата в "кухнята" идва от едно малко резервоарче, което се пълни с вода от кладенеца. Както споменах ток няма. Следователно и хладилник. А ние отиваме да пием, естествено, бири. И какво по-хубаво място за охлаждане на бири, от...
кладенеца. :)) (на сутринта се оказа, че "домакина" е сложил там и останалите паржоли... ) (оказа се още, че това не е питейна вода, въпреки че може да се пие - пратихме човек от компанията с кола да вземе от селския магазин минерална вода)(тук е мястото да вкарам още една забележка: в близост от, може би, 10км няма жива душа, така че проблеми с музиката нямахме:) ). Честно казано върши работа - бирички (стъклото - 1 каса) свърши още преди да са готови пържолите. А, пържоли ли споменах? Да, да... имаше бая пържоли и кюфтета, и кебапчета. Имаше и...
грил. М.... огладнях.
лирично отклонение:
част от пиенето
част от музиката (отвън, до колкото разбрах: 2 х 200W, вътре 5.1 колонки)
беседката, на полянката пред вилата, на която ядохме, пихме
другата част от пиенето ( и все още има "скрити" кадри с една аляска, един балантайнс, домашна ракия, домашна водка, още някво уиски .... )
компютър - източник на музика (накъде без PC ?!), никаква представа си нямам защо монитора е към стената...
Първо искам да отбележа колко се радвам на тока вкъщи. Дори в 18:30 пуснах лампата и с радост открих, че не премигва. И как водата тече с криво-ляво силно налягане (имайки в предвид 8мия етаж, на който се намира моята квартира... ) и как когато си поискам мога да си измия ръцете, да си направя топло кафе и т.н. За това по ред на номерата, не се шашкайте, не съм пещерняк. Сега ще обясня колкото мога по-подробно за какво става въпрос.
По път:
това е някакво село покрай Карлово. Хора си имат кокошчици и петелчета. Поприказвахме си с тях:
Взехме от това село ключа за вилата и потеглихме нагоре. Нагоре, нагоре. Асфалт, чакъл, асфалт, чакъл... яко offroad. Даже по път имаше миста за мотокрос и някакви смелчаги, които "тренираха" там. Хубавото било, че е безплатно и от цялата страна ходили да карат там, така поне разправяше един чичко, на когото е вилата. Той се качи нагоре с една лада... голямо рали, хич не я жали милата ладичка. А той защо се качи? Защото горе нямало ток! И той донесе един агрегат (каквото и да означава това), та да си "генерираме" електричество. Естествено, това нещо работеше на бензин и както всеки друг мотор, и агрегата можеше да се задави. И го направи. И то няколко пъти. През полвин час спираше тока незнайно защо. Но такива са рисковете на безлюдието и пълен relax в планината.
Така, да кажем, че престигнахме
Виличката изглеждаше много добре - отпред си имаше голяма полянка, беседка, борчета и една ябълка. Имаше и вода. И то каква - от кладенец (4м дълбок). Водата в "кухнята" идва от едно малко резервоарче, което се пълни с вода от кладенеца. Както споменах ток няма. Следователно и хладилник. А ние отиваме да пием, естествено, бири. И какво по-хубаво място за охлаждане на бири, от... 
кладенеца. :)) (на сутринта се оказа, че "домакина" е сложил там и останалите паржоли... ) (оказа се още, че това не е питейна вода, въпреки че може да се пие - пратихме човек от компанията с кола да вземе от селския магазин минерална вода)(тук е мястото да вкарам още една забележка: в близост от, може би, 10км няма жива душа, така че проблеми с музиката нямахме:) ). Честно казано върши работа - бирички (стъклото - 1 каса) свърши още преди да са готови пържолите. А, пържоли ли споменах? Да, да... имаше бая пържоли и кюфтета, и кебапчета. Имаше и...
грил. М.... огладнях.
лирично отклонение:
част от пиенето
част от музиката (отвън, до колкото разбрах: 2 х 200W, вътре 5.1 колонки)
беседката, на полянката пред вилата, на която ядохме, пихме
другата част от пиенето ( и все още има "скрити" кадри с една аляска, един балантайнс, домашна ракия, домашна водка, още някво уиски .... )
компютър - източник на музика (накъде без PC ?!), никаква представа си нямам защо монитора е към стената...
Така, да се върнем към яденето и по-специално към неговото приготвяне, в главната роля "симо":
тук му вее на грила все едно е султана на Горно-Гвинейските Планински Масиви... всъщност, той не му вее, а направо го гали с въздух...
колкото и мудно да е, всичко е изморително-малко почивка. Забележете лявата му ръка...
"домакина" отива да помага - сега вече стана вихрушка, а наш главен герой се прави на...
не знам какво с клонче от близкото борче
да си припомним, че грил-а е султана...
и вече самотното борово клонче
добре, явно 2ма няма да помогнат, тук вече се намесва втори човек:
преждевременно на беседката, нашата импровизирана маса, се пълни с разни работи: има таратор в една купа, защото на... определи хора им се ядяло, водката alaska, ballantise-a до него, салатка, мезенца и част от вече охладените бири
John знаете ли кой е? Аз не знаех, но после се запознах с него. "Той" беше и причината за следните случки:
John се казва една топка, с която играхме импровизиран волейбол, ритахме по поляната и т.н. НО някой предизвика "васето", а той, очудващо, се оказа много точен и успя да уцели грила :)) Симо даде идея да продължим с грила без самия грил :) т.е. на земята
това, мисля, е вече след опустошителното действие ядене
прозрачната течност в шишето от Coca Cola не е вода
...романтиката беше на макс - може да не е абсолютното пълнолуние, но със сигурност разликата с него е най-много 1 ден:
После се преместихме във вилата, където и камината вече работеше. Не че беше толкова студено. Тей като леглата са на втория етаж, за да се стигне до там се качваш по следната много интересна стълбичка, която ако си пиян е еднопосочна 100%-ово:
та заради тази камина всичкото топло се беше качило горе и беше непоносимо горещо да се спи.... и не само да се спи
Вътре се въртят гюбеци, отвън - също:
върху оградата, върху колоните, на терасата на втория етаж - everywhere... да се чувстват поздравени всички цигански мах'ли в окръга. Поздравите ще стигнат и за всеки един мангал в Пловдив. Whatever... на всеки му е ясно, че без това не може никъде, освен много тесен кръг от хора, тясно специализирана компания, каквато ние не бяхме (ще бъдем на концерта на Metallica).
Така, моята история е към своя край. Легнахме около 6 сутринта и спахме до около 13. Ето първите "ранобудници":
А това е главното действащо лице ВСЕ още:
Динята помагала за изтрезняване?
не знаех
и... пак се почна - това са онези пържоли, които бяха в четириметровия кладенец. Имаше и останала бира, и всичко се завъртя набързо още веднъж.
Това е положението, преди да изчистим:
това са боклуците, които изчистихме и събрахме : ))
и златният ангел
във вече изчистения първи етаж 
това беше. Потеглихме към Пловдив и толкова. Никой ни лук я, ни лук мирисал. Всеки по своя си начин трябва да намери начин да се върне към реалността (1,3,1,3), особено тези, които са изкарали добре (като мен, например). Сивото ежедневие ще се завърти още няколко дена, докъто дойде 25-ти, когато лично за мен ще бъде връхната точка на заплануваните посещения тази година. Или може би не? Nile септември? На дали.
П.С.
планът за 200-ния пост не беше такъв, но се надявам въпреки всичко да се е получил един хубав и интересен "юбилеен" пост. Ако не ви е забавлявай... опъвайте постата и дано случите на мат'рял.
0 comments:
Публикуване на коментар