Мразя...

<допълнение към Рискът да бъдеш различен, може би>

Мразя обществото. Главо мразя всичките неписаните правила, които то само измисля за себе си; ограниченията, които хората налагат без да имат нужда от тях; ограничителни ограничение. Мразя думичката "трябва". Мразя мафията, която казва кое как ще става. Мразя правителството с всичките политици вътре, които решават съдбата на гражданите в държавата по начин, удобен за тях, защото позицията им е такава, че могат да кажат кое как да става. Мафия. Аз правя това, което искам да направя. Аз правя това, което мисля за правилно според моите си закони, които не мисля, че са сведени до минимум. Не мисля, че нямам възпитание да не знам как да се държа. Напротив дори. Но.. едното не е свързано с другото. Аз мога да седна на средата на площада във всеки град и да си седя там цял ден. Мога да вървя и да си пея по улиците, защото така искам. Мога да пия вода когато поискам. Мога да кажа каквото искам на когото искам. Ограничения. Мога да гледам лошо бабите и дядовците в автобуса, мога и да ги гледам с очила в дъждовно време. Мразя обществото и неписаните закони. За това и повечето ми любими фрази започват с "fuck", за това и избягвам цензурата.
FUCK IT ALL
FUCK YOU ALL
FUCK YOU

(fuck it all,
fuck this world,
fuck everything that you stand for
....
don't ever judge me)