: 
Как за няколко седмици се обръщат нещата. Не мога да спра да мисля за друга квартира и да се махна от тая, направо вече си представям следващата. Ама навсякъде е така, бе, какво си ме зяпнал. ТЪпак. Кога за последно някой, който пуши от твоите цигари, ти купи кутия? Кога за последно плати билетчето в автобуса на приятеля си, защото нямаше стотинки? Ама имал си 5 лв, стига си мрънкал - той имаше 10, неговете стотинки тежаха повече от евентуалните твои 4 лв на стотинки. Егоист. Think about it. Ама не става само с ядене, трябва и ъкъл малко...
... и оня ми вика "ама това.. ама онова". Чакай малко, бе брат. Искарвам ти парите, имай малко повече уважение. Шеф ли си? Ми уважавай хората, които ти изкарват парите, защото без тях си 0. Мда. Сурова истина. Ама българи, винаги ще има кой да ти работи за 5 лв на ден и да търпи унижение, защото тук е мизерия и скоро няма да се оправи. Едно време не можехме да накараме целия клас да избяга, пък как да стане да накараш цяла България да напусне работа? Тогава и заплатите ще се вдигнат. Защото ХОРАТА ТРЯБВА ДА ИМАТ ПРИТЕНЦИИ... извини ме, българите! Ся си ме зяпнал и ми се чудиш на ъкъла, и си се хванал за главата, и се чудиш "къв па' то'а? За к'о се бори?"
R E S P E C T, брато, за това се боря. Сутрин шефа да ме попита "добре ли спа? доволен ли си от заплатата? Как мина деня ти?" в края на работния ден да ми пожелае "прияна почивка" въпреки, че ще знае, че ще работя до късно дори и вкъщи. Но пък и аз ще направя компромис с "благоря ти, шефе, доволен съм от заплатата, работата върви..." и няма да му тегля майните зад гърба му. Се'ш ли се? -Взаимен респект. Навсякъде, аааааааай.
Работата край няма, ще се видим до скоро.
Благоря за вниманието.
P.S.
всякакви случки с действителни лица са напълно случайни и се използват само за изобразяване на моментното ми състояние.
0 comments:
Публикуване на коментар