Любов

По време, в което от съседната стая на съквартиранта се чува пъшкане и охкане на неговата 'фея', аз гледам филм за любов. Истинска любов. Любов без граници. Такава любов каквото човек с мозък на 7 годишно дете само може да покеже. Странно е как хората постоянно овъртат, говорят с недомлъвки, докато най-важното нещо в крайна сметка остава неказано, премълчато, скрито някъде между редовете. Любовта няма нужда от това. Това е спосбността да кажеш нещата в прав контекст, да направиш това, което не искаш, за да направиш друго, което някой до теб иска.

Бих искал, ако все още някой чете тези редове, да види очи в очи човека, който обича и да му каже, че го обича. Лице в лице. Без SMS-и, Skypo-ове и други подобни. Без ненужни думи - чисто и просто "обичам те".... аз мисля, че при всяка възможност, коят имам го казвам, но ще се постарая утре да свърша работа навреме и да занеса на моето ангелче една червена роза, защото и без това скоро не съм и подарявал цвете. И колкото да ми се иска да и пратя смс, че я обичам, ще и го кажа утре в очите :)

Нека бъдем по-добри един с друг.