Прощално...

е, това е. Който каквото написал - написал, кой к'вото правил - правил. Свърши се. "Надежда вече няма, последна искра загасна, тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна". Догодина пак. Старата песен на нов глас, или както много обичаше да казва една моя учителка по математика - "добрата стара конфигурация в нооооов аранжимент" (готина учителка беше нищо, че беше доста странна). Кой с какво ще запомни тази година няма да настоявам да узнавам, но който не го е срам може да остави някое друго коментарче. Що се отнася до мен... не мога да преценя кое събитие най-много има стойност. Намерих си работа в Пловдив, лятото беше един невероятен спомен с Нин (както и другите периоди от годината с нея), запознах се с много нови хора-"истински" и виртуални, ходих на първия си фирмен банкет, където беше невероятен купон... и, за да бъде всичко по-реално, розавите алеи с разцъфналите цветя свършват тук. Нека стъпя на сивия тротоар- черни облаци обгръщат сивото небе, иначе до преди малко така приятните хора са вече навесили носове, наркомани седят по пейки и стълбища, тъмни входове и паркове... чакай, чакай - върни малко назад... ето ме и мен, заедно с наркоманите седя и аз там, увесил нос, празен поглед впит в плочката отпред. С всяка крачка плочката се сменя и от сива става все по черна, докъто накрая целия тротоар-онзи същия сив тротоар, е черен. Поглеждам нагоре-небето е черно.Студ сковава всяко едно листенце, мразовит вятър убива всичко живо-всяка малка гадинка, която е излязла да намери някоя трушица е обречена на смърт. Така и аз-малко по малко всяка част от мен умира. Не съм си и помислял, че пътят по този тротоар може да бъде толкова дълъг. I walk alone, as everyone... I never thought this road's so long... DAGOBA... да го еба, гаден е... живота... наркотиците-онези неща, към които се преСТРАСТяваш [ reSPEK(t) ], а те най-добре са описани в REQUIEM FOR A DREAM и въобще-изобщо не са малко. Не,не,не - не става въпрос за кокаин, хероин и т.н. Просто всичко, без което не можеш; всичко, което обичаш, всичко... ти беше всичко-и тъмнина, и светлина; и радост и тъга; и щастие, и щастие, и щастие, и тъга, и тъга, и тъга, и... тъмнина. Черен екран! Бяло петно! Тишина. Тишината, която те спира да не заплачеш; тишината, от която се будиш точно след като почти си заспал; тишината, която пронизва и убива; самотата.... Какво стана с календата на 2007? Май повечето месеци са като заляти с катран. Разлиствам, за да видя дали някъде е останало нещо. Връщам месеците назад и тук-таме ми минават разни спомени...СТОП. Месецът е ЮНИ и по лист-а няма капчица черна боя. Нито един ден не ограден сякаш нищо важно не се е случило тогава. Зачитам се в ръкописа отгоре: "м дааа Lof you и през ЮНИ :)"... ето къде бил отговора. Спирам да разлиствам, вече знам къде има бяло и къде черно...

Сега като погледна пост-а виждам, че той стана доста черен и не знам реално толкова ли е било черно всичко. Не, не може да е било толкова черно. Явно черното просто се разлива ибоядисва всичко, защото няма по-тъмен цвят от него - той е като master of puppets, но дали ще се намери invert боя, подобна на едноименния Photoshop ефект, която да неотрализира черната?...

Пожелавам на всички весело посрещане на Нова Година и дано повече Слънце влиза във вашите домове през цялата година - то помага за осветляването на черното, помага за намиране на точната неотрализираща боя, помага.

Аз си пожелавам през новата година да ми порастнат криле...


GOD BLESS YOU!


P.S.
It's all about time...
Why try to live when we're all born to die?
It's all about time...


P.P.S.
Everything's here, the pen and the gun
The bullet's prepared: shiny jewel...
Do you have to write something for the ones you leave?
Did they deserve it? Will they read it?

Everything's here, the pen and the gun
The bullet's prepared: shiny jewel...
Do you have to write something for the ones you leave?
Did they deserve it? Will they read it?

P.P.p.s.
това беше един пост, който отдавна искам да напиша, но ако продължавам така може да откарам до Нова Година... (още една точка).