"before you're gone" (from "the 25th hour")

нарекох този последен монолог от филм-а "The 25th Hour" "Преди да си отидеш". Това са репликите на бащата към сина, преди да го изпрати на чуждо място, далеч от родния дом само и само да не иде в затвора. Просто ми направи впечатление репликата му.

Категория: мисли ?!

Ще караме.
Ще продължаваме да караме.
Ще се отправим към средата на нищото.
Ще вървим докато свърши пътя.
Никога не си бил по на запад от Филаделфия, нали?
Това е хубава страна, Монти.
Хубаво е там.
Изглежда съвсем различен свят...
планини, хълмове, крави, ферми и бели църкви.
Веднъж отидохме на запад с майка ти
преди да се родиш.
От Бруклин до Тихия океан за три дни.
Имахме пари само за бензин, сандвичи и кафе,
но успяхме.
Всеки мъж, жена и дете, живели някога
трябва да видят пустинята поне веднъж преди смъртта си.
Няма нищо мили наред около теб,
освен пясък и скали, кактуси и синьото небе.
Няма жива душа.
Няма клаксони, аларми, нищо не ти подсвирква,
няма луди, псуващи и пикаещи по улиците.
Ще откриеш тишината там.
Ще откриеш спокойствието.
Ще намериш Бог.
И така, отправяме се на запад.
Продължаваме, докато открием хубаво малко градче.
Тези градчета в пустинята,...
знаеш ли как са се появили?
Хората искали да избягат отнякъде.
Пустинята е за ново начало.
Ще намерим бар, и ще си вземем нещо за пиене.
Не съм пил от две години,
но ще изпия едно с теб.
Едно последно уиски с момчето си.
Ще отпием бавно,...
вкусвайки ечемика, оставяйки го да се разлее.
И тогава аз ще си тръгна.
Ще ти кажа, "Никога не ми пиши.
Не идвай да ме видиш."
Ще ти кажа, "Вярвам в Царството Господне,
"и вярвам, че ще бъдем заедно с теб и майка ти отново,
но не и в този живот."
Ще си намериш работа някъде...
работа, при която плащат в брой,
и шеф, който не задава въпроси.
Ще си създадеш нов живот и никога няма да се връщаш.
Монти, хората като теб.
Това е дарба.
Ти се сприятеляваш където и да идеш.
Ще работиш здраво.
Ще си държиш главата ниско и устата затворена.
Ще си създадеш нов дом там.
Ти си нюйоркчанин. Това никога няма да се промени.
Носиш Ню Йорк и в костите си.
Ще прекараш остатъка от живота си на запад,
но ще си останеш нюйоркчанин.
Ще ти липсват приятелите, ще ти липсва кучето ти,
но ти си силен.
Носиш нещо от майка си в теб.
Силен си като нея.
Ще намериш когото трябва, ще си извадиш нови документи.
Шофьорска книжка.
Ще забравиш стария си живот.
Не можеш да се върнеш.
Не можеш да се обадиш. Не можеш да пишеш.
Никога не поглеждай назад.
Ще си изградиш нов живот и ще го живееш.
Чуваш ли ме?
Ще живееш живота си така, както трябваше да бъде.
И може би,...
Това е опасно,
но може би след някоя друга година,
ще пратиш вест на Натюрел.
Ще създадеш ново семейство,
и ще ги отгледаш, чуваш ли?
Осигури им добър живот, Монти. Дай им каквото имат нужда.
Имаш син.
Може би, ще го кръстиш Джеймс. Това е хубаво, звучно име.
И може би, един ден, след много години,
много след като съм умрял, и сме отново заедно с майка ти,
ще събереш цялото си семейство заедно
и ще им кажеш истината,
кой си ти и откъде идваш.
Ще им разкажеш цялата история.
И тогава ще ги попиташ
дали знаят какво щастие е, че са тук.
Всичко стана така, сякаш никога не може да се случи.
Този живот бе толкова близо до невъзможното.