Кво става, бейби?

оф, кво правя по тез късни часове и аз....

та, кво ново...
1. решавам задачи почти постоянно и отвреме на време ми обясняват това-онова за теЗ интеграли...
2. стабилно (особено по нощите) се занимавам с форума и един сайт, за който ще спомена след малко. Но, първо, форума... го затрих :( Но, после пак го сложих... и сега (нищо, че пак е празен, както в началото) е доста по-превликателен от преди - http://drinkin-park.allhyper.com - check out! ;) ъпдейтнах го малко... дано се хареса повече от преди....
очаквам всички потребители обратно! ;)
3. въпросния сайт-за сега е много голямо демо, но... е в процес на разработка - http://drinkin-park.globcom.net/[Nemesis]/TEMP/index.html (временно е качен на моя хостинг). Това е един сайт на едно новооткрито татоо и пиърсинг студио на един приятел и... правя и него, освен че ъпдейтвам форума (и се натъквам на всякакви грешки, които трудно мога да отстраня като се има впредвид мойте познания по MySQL.. поне на pHp-то почнах долу-горе да разбирам как са работите... )

а, приемам коментари на мейл-а... особено за сайт-а (е, и за форума ще се радвам).

сега се опитвам да отстраня една грешка по форума и после мисля да лягам (вече), че вчеа в 4 (пак) легнах... пък утре задачи ме чакат да решавам....


П.С.
ей сега слушах една песен, където се пее едно нещо, което ми е написано на едно листче, което пък ми седи на монитора... and i can't be without you baby, 'cuz i can't sleep without you baby.. бих добавил cuz i can't breath without you baaaaabyyyyyy...

spe(a)k to me!

уФ...

взех си книжката...днес...най-после
мамооооооооооо,искам колааааа :(

П.С.
какво е да не можеш да си влезеш "вкъщи"?
онова "вкъщи"....

home?!

Отново съм пред доброто старо ПЦ в Габрово, но някак си странно ми е да напиша "вкъщи". Защо? Та нали това е моят роден дом? Да, но... Не си мислете, че това е поредният депресиращ блок за "къде е вкъщи?". Не е, защото вече знам къде е и той не се основава на границите м/у четири стени. Не, дом за мен не е някаква сива постройка, стая или каквото и да било материално нещо. Новият ми дом е на друго място-в сърцето на онова красиво и чаровно девойче, което ме накара да се почувствам обичан и щастлив. Тук е мястото да каже, че адски много се радвам, че и тя е щастлива с мен... Но, да не се отклоняваме от темата-everybody да се връщат на хорото :) (хихихи). Та, в Габрово съм си - пиша това преди да съм говорил с който и да било (с иключение на Даката, който ме чакаше на автогарата, и Пепа, при която ме заведе даката). Искам да го напиша преди всичко, за да кажа всичко, което мисля в момента... или поне да се опитам. А какво искам да кажа?!

Искам да кажа, че прекарах нещо, за което съм мечтал години наред (и дори съм плакал). Сънищата се сбъдват - повярвайте в тях, колкото и хубаво да изглеждаше в началото, сега е прекалено красиво да изглежда в миналото. За това аз ще си го пазя в сърцето и то ще е винаги с мен в настоящето.

Вярно, не всичко е приказка или иначе казано - и приказките имат лоши герои, т.е. не всичко беше розаво - имаше и издънки, и моменти, в които се молиш на цената на всичко всичко да е О.К. Но, това е живота, на който всеки от нас му е навит :) - няма как. Важното е накрая всичко да е О.К. А то е - сега знам, че някой някъде ме чака както аз чакам някой. Ако трябва да бъда оптимист, ще кажа, че никой няма нужда да чака никой, защото ний сме едно, ние сме на едно място - всеки е в сърцето на другия.

Няма да обяснявам по дни какво е ставало, просто ще кажа, че всичко беше великолепно. Абсолютно всеки ден бих преживял n-пъти. Няма как да напиша с някви си буквички какво почувствах, когато видях картичката на Nescafe, на която беше написано "21 Януари" ... "NinaSky loves Vickey" или всички онези страници от "тания дневник" на Котето (с главно К), на които в долния край пишеше "i have a dream... love NS", "Love you" и т.н. После, всяка чашка кафе изпита в прегръдките й, всяка чаша кафе направена с любов... никой не може да ми направи такова кафе.. дори и в най-елитните кафета, ресторанти и прочие. Вечерите, в които бяхме на тераската, супичките, които си готвехме... не мога да го опиша това. За сметка на това пък мога да го чувствам... и аз го чувствам. Чувствам и още нещо - Коте, обичам те!

Сега какво следва? Който се учи - той ще сполучи, както казват старите хора, та - трябва да се учи за изпити... и после (надявам се) пак. Все пак идва лято - очакват НИ (пу, да не ни е уруки ;) ) много дни заедно... имам в предвид, че като ми свършат изпитите и като свършат на babytu сесията и... аз поне нямам други ангажименти, освен да бъда с Нея. Евентуално трябва да си намеря работа, че да с'бирам пари за количка... ама ще си търся там, където е NiN.

Щастлив съм, че се "надушихме".
Щастлив съм да съм с теб, Коте.
Щастлив съм да съм жив!...


П.С.
barbitu, много си права за "сега вече имаш за какво да живееш"...

вторник, 07 Март...

много ми дойде... нямаше как...
и тая металика... и тая nothing else matters...
и... за миг ми се "навлажниха" очите :'(

обичам такива песни... не веднъж съм казвал, че 95% от песните на Machine Head предават това чувство (поне на мен), което и влагал "поета", когато е писал текст-а и мелодията...

MoonBaby...

Let's take a blast to the moon baby
I sit around wishing you well
how I'm craving you, yeah!
Every time I'm near you
I always wanna swallow you down
I'll be right here if ya' need me
In my life, I'll need you here, don't ask why
I'll never disappear
why is it everyday that I feel the pain?
Let's take a trip to the stars far away
where were you when I was down?
Staring into the dead
my pain is caused by my pleasure
my soul mate lives in your body
I can't get you out of my head
It never goes away
In my life I'll need you here, don't ask why
I'll never disappear
In your eyes you can bid me farwell
but don't ever try to understand the situation
why is it everyday that I feel the pain?
It always comes when I least expect it
when I'm looking for love
always seem to be regretting it
Why is it everyday that I feel the pain?

тая песен ще ми стане като химн скоро... страхотна е (GodSmack - Moon Baby)...
...

често излизам на тераската с цигара в ръка и... гледам звездите... после поглеждам към луната и... пак се връщам на звездите. Кофти ми е когато ги няма. Често си мисля как вместо цигарата, ще държа нечия ръка... хе.. по-специално на нинчето, moon babbby.


трябва да я напиша тая песен, мамка му....