home?!

Отново съм пред доброто старо ПЦ в Габрово, но някак си странно ми е да напиша "вкъщи". Защо? Та нали това е моят роден дом? Да, но... Не си мислете, че това е поредният депресиращ блок за "къде е вкъщи?". Не е, защото вече знам къде е и той не се основава на границите м/у четири стени. Не, дом за мен не е някаква сива постройка, стая или каквото и да било материално нещо. Новият ми дом е на друго място-в сърцето на онова красиво и чаровно девойче, което ме накара да се почувствам обичан и щастлив. Тук е мястото да каже, че адски много се радвам, че и тя е щастлива с мен... Но, да не се отклоняваме от темата-everybody да се връщат на хорото :) (хихихи). Та, в Габрово съм си - пиша това преди да съм говорил с който и да било (с иключение на Даката, който ме чакаше на автогарата, и Пепа, при която ме заведе даката). Искам да го напиша преди всичко, за да кажа всичко, което мисля в момента... или поне да се опитам. А какво искам да кажа?!

Искам да кажа, че прекарах нещо, за което съм мечтал години наред (и дори съм плакал). Сънищата се сбъдват - повярвайте в тях, колкото и хубаво да изглеждаше в началото, сега е прекалено красиво да изглежда в миналото. За това аз ще си го пазя в сърцето и то ще е винаги с мен в настоящето.

Вярно, не всичко е приказка или иначе казано - и приказките имат лоши герои, т.е. не всичко беше розаво - имаше и издънки, и моменти, в които се молиш на цената на всичко всичко да е О.К. Но, това е живота, на който всеки от нас му е навит :) - няма как. Важното е накрая всичко да е О.К. А то е - сега знам, че някой някъде ме чака както аз чакам някой. Ако трябва да бъда оптимист, ще кажа, че никой няма нужда да чака никой, защото ний сме едно, ние сме на едно място - всеки е в сърцето на другия.

Няма да обяснявам по дни какво е ставало, просто ще кажа, че всичко беше великолепно. Абсолютно всеки ден бих преживял n-пъти. Няма как да напиша с някви си буквички какво почувствах, когато видях картичката на Nescafe, на която беше написано "21 Януари" ... "NinaSky loves Vickey" или всички онези страници от "тания дневник" на Котето (с главно К), на които в долния край пишеше "i have a dream... love NS", "Love you" и т.н. После, всяка чашка кафе изпита в прегръдките й, всяка чаша кафе направена с любов... никой не може да ми направи такова кафе.. дори и в най-елитните кафета, ресторанти и прочие. Вечерите, в които бяхме на тераската, супичките, които си готвехме... не мога да го опиша това. За сметка на това пък мога да го чувствам... и аз го чувствам. Чувствам и още нещо - Коте, обичам те!

Сега какво следва? Който се учи - той ще сполучи, както казват старите хора, та - трябва да се учи за изпити... и после (надявам се) пак. Все пак идва лято - очакват НИ (пу, да не ни е уруки ;) ) много дни заедно... имам в предвид, че като ми свършат изпитите и като свършат на babytu сесията и... аз поне нямам други ангажименти, освен да бъда с Нея. Евентуално трябва да си намеря работа, че да с'бирам пари за количка... ама ще си търся там, където е NiN.

Щастлив съм, че се "надушихме".
Щастлив съм да съм с теб, Коте.
Щастлив съм да съм жив!...


П.С.
barbitu, много си права за "сега вече имаш за какво да живееш"...