на бързо уиски

празна стая
китара
празна чаша
на бара

самотна ръка?
не зная!
сама ли е твоята?
не хая.

фалшива нота,
две -
празнота,
а след нея тишина.

минута -
две;
3 месеца
5 дена....

Тъмнина.

Снимка на стената

Изгарям си косата;
злобата изпъва ми червата.
Търсих те навсякъде - изтърках си краката
прости ми, сложих край на тъгата!

Кръвта засъхна по вратата,
твоите дрехи седят на земята,
до стената опряна е теслата
с която изкормих ти душата.

Непоносима болка сви ми стомаха,
нещо заби ми нож в ръката,
но с другата хванах го за косата
и в ръба блъснах му главата.

свалено на земята,
освободено от тъмнината -
за тялото прекрасно
стана малко тясно.

Душата му излезе,
към снимката на  стената се понесе -
духът ти ще живее вечено с мен
раздирам си вените усмихнат и смирен.



Пред райските врати заставам
държа те за ръка, но не ти прощавам!
Със сълзи на очи ти се прекланям
.........................и пред Ада те оставям.

ПУША и ПЪРДЯ

Намирисва ми на конспирация,
отвътре усещам няк'ва провокация -
да сформирам сам в кенефа акция -
изтребване на човешката популация!

искам да сложа (поне) край на тази нация
с една пръдня да убия (поне) три рода генерация
и веднъж поне да почувствам няк'ва демокрация -
целият ми живот е една пробация.

Утре по новините ще кажат пак - иде инфлация,
смърт на цялата идея за циганизация -
пуша и пърдя - обявяват кризисна ситуация -
не ме ебе - пия бира и ...
... ще пикая на цялата шибана нация
( нали уж било демокрация?
май всичко е само документация ( и бюрокрация) )!

"Разплата"

РАЗПЛАТА (продължението на "на дъното на трапа, мадафака")

/рап/
тръбата е в ръката
  пистолета до главата,
а главата до стената.
Кръвта ми капе по земята
 вратата - оплискана с черва
отварям я бавно - стъпала.

/деткор/
слизам по стъпалата
стъпалата на съдбата
огньове обгръщат ми душата
в Рая ли съм, или в Ада,
или пък по средата?
мир на праха ми -
това е моята Разплата

Желана, Неукротима

ягоди и шоколад?
къде си в този мрак-
Желана, Неукротима...
тишина, не бъди мой враг

на дъното на трапа, мадафака

дългите горещи нощи зараждат неописуеми зелени човечета, които ми говорят на уше, дърпат ме за косата или само ме галят по главата. Тази вечер ми дърпаха червата....

Straight Up

В изблик на позитивизъм, спретнах следните строфи:

Straight Up

Breath in, Breath out
This road'so dark
but i'm never goin' back
I do straight up attack!

I'll find a way
through this stress ray
change my dark days to gray
and find the light in each
        of every single fuckin' day

kill your pain source
with no remorse
You've got the power
I've got the force!

skype-chat-freestyle

[26.5.2010 г. 23:35:20] dRiNKiN_pARk ? CorEupTeD: освен човек, на който му играят хора върху главата?
[26.5.2010 г. 23:35:37] dRiNKiN_pARk ? CorEupTeD: освен човек, на който му разбиваха милион пъти душата?
[26.5.2010 г. 23:35:58 | Edited 23:36:05] dRiNKiN_pARk ? CorEupTeD: освен човек, на който римата му е на устата
[26.5.2010 г. 23:36:23] dRiNKiN_pARk ? CorEupTeD: вече не знам кой съм, за какво се боря в тишината

"Опълченците на Шипка" ...

Едно... стихотворение, което заслужава внимание. Мисля, че всеки трябва да го прочете поне веднъж и точно за това ще го сложа тук да го има. Дори и аз някой ден може да го препрочета пак, сега ми трябваше само един цитат от там. Все пак...

Иван Вазов - Опълченците на Шипка

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

………………………

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

"before you're gone" (from "the 25th hour")

нарекох този последен монолог от филм-а "The 25th Hour" "Преди да си отидеш". Това са репликите на бащата към сина, преди да го изпрати на чуждо място, далеч от родния дом само и само да не иде в затвора. Просто ми направи впечатление репликата му.

Категория: мисли ?!

Ще караме.
Ще продължаваме да караме.
Ще се отправим към средата на нищото.
Ще вървим докато свърши пътя.
Никога не си бил по на запад от Филаделфия, нали?
Това е хубава страна, Монти.
Хубаво е там.
Изглежда съвсем различен свят...
планини, хълмове, крави, ферми и бели църкви.
Веднъж отидохме на запад с майка ти
преди да се родиш.
От Бруклин до Тихия океан за три дни.
Имахме пари само за бензин, сандвичи и кафе,
но успяхме.
Всеки мъж, жена и дете, живели някога
трябва да видят пустинята поне веднъж преди смъртта си.
Няма нищо мили наред около теб,
освен пясък и скали, кактуси и синьото небе.
Няма жива душа.
Няма клаксони, аларми, нищо не ти подсвирква,
няма луди, псуващи и пикаещи по улиците.
Ще откриеш тишината там.
Ще откриеш спокойствието.
Ще намериш Бог.
И така, отправяме се на запад.
Продължаваме, докато открием хубаво малко градче.
Тези градчета в пустинята,...
знаеш ли как са се появили?
Хората искали да избягат отнякъде.
Пустинята е за ново начало.
Ще намерим бар, и ще си вземем нещо за пиене.
Не съм пил от две години,
но ще изпия едно с теб.
Едно последно уиски с момчето си.
Ще отпием бавно,...
вкусвайки ечемика, оставяйки го да се разлее.
И тогава аз ще си тръгна.
Ще ти кажа, "Никога не ми пиши.
Не идвай да ме видиш."
Ще ти кажа, "Вярвам в Царството Господне,
"и вярвам, че ще бъдем заедно с теб и майка ти отново,
но не и в този живот."
Ще си намериш работа някъде...
работа, при която плащат в брой,
и шеф, който не задава въпроси.
Ще си създадеш нов живот и никога няма да се връщаш.
Монти, хората като теб.
Това е дарба.
Ти се сприятеляваш където и да идеш.
Ще работиш здраво.
Ще си държиш главата ниско и устата затворена.
Ще си създадеш нов дом там.
Ти си нюйоркчанин. Това никога няма да се промени.
Носиш Ню Йорк и в костите си.
Ще прекараш остатъка от живота си на запад,
но ще си останеш нюйоркчанин.
Ще ти липсват приятелите, ще ти липсва кучето ти,
но ти си силен.
Носиш нещо от майка си в теб.
Силен си като нея.
Ще намериш когото трябва, ще си извадиш нови документи.
Шофьорска книжка.
Ще забравиш стария си живот.
Не можеш да се върнеш.
Не можеш да се обадиш. Не можеш да пишеш.
Никога не поглеждай назад.
Ще си изградиш нов живот и ще го живееш.
Чуваш ли ме?
Ще живееш живота си така, както трябваше да бъде.
И може би,...
Това е опасно,
но може би след някоя друга година,
ще пратиш вест на Натюрел.
Ще създадеш ново семейство,
и ще ги отгледаш, чуваш ли?
Осигури им добър живот, Монти. Дай им каквото имат нужда.
Имаш син.
Може би, ще го кръстиш Джеймс. Това е хубаво, звучно име.
И може би, един ден, след много години,
много след като съм умрял, и сме отново заедно с майка ти,
ще събереш цялото си семейство заедно
и ще им кажеш истината,
кой си ти и откъде идваш.
Ще им разкажеш цялата история.
И тогава ще ги попиташ
дали знаят какво щастие е, че са тук.
Всичко стана така, сякаш никога не може да се случи.
Този живот бе толкова близо до невъзможното.

"Fuck ... " somethings up (from "The 25th Hour")

Fuck me? Fuck you.
Fuck you and this whole city and everyone in it.
Fuck the panhandlers grubbing for money,
smiling at me behind my back.
Fuck the squeegee men
dirtying up the clean windshield of my car.
Get a fucking job.
Fuck the Sikhs and the Pakistanis
bombing down the avenues in decrepit cabs,
curry steaming out their pores, stinking up my day.
Terrorists in fucking training. Slow the fuck down!
Fuck the Chelsea Boys
with their waxed chests and pumped-up biceps,
going down on each other in my parks and on my piers,
jiggling their dicks on my Channel 35!
Fuck the Korean grocers
with their pyramids of overpriced fruit
and their tulips and roses wrapped in plastic.
Ten years in the country, still no speakee English.
Fuck the Russians in Brighton Beach.
Mobster thugs sitting in cafes, sipping tea in little glasses,
sugar cubes between their teeth,
wheelin' and dealin' and schemin'.
Go back where you fucking came from.
Fuck the black-hatted Hasidim
strolling up and down 47th Street
in their dirty gabardine with their dandruff,
selling South African apartheid diamonds.
Fuck the Wall Street brokers.
Self-styled masters of the universe.
Michael Douglas-Gordon Gekko wannabe motherfuckers
figuring out new ways to rob hardworking people blind.
Send those Enron assholes to jail for fucking life.
You think Bush and Cheney didn't know about that shit?
Give me a fucking break.
Worldcom.
Fuck the Puerto Ricans.
Twenty to a car, swelling up the welfare rolls.
Worst fucking parade in the city.
And don't even get me started on the Dominicans,
'cause they make the Puerto Ricans look good.
Fuck the Bensonhurst ltalians with their pomaded hair,
their nylon warm-up suits, their St. Anthony medallions,
swinging their Jason Giambi Louisville Slugger baseball bats
trying to audition for "The Sopranos."
Fuck the Upper East Side wives with their Hermes scarves
and their $50 Balducci artichoke.
Overfed faces getting pulled and lifted
and stretched all taut and shiny.
You're not fooling anybody, sweetheart.
Fuck the Uptown brothers.
They never pass the ball,
they don't want to play defense,
they take five steps on every layup to the hoop,
and then they want to turn around
and blame everything on the white man.
Slavery ended 137 years ago.
Move the fuck on.
Fuck the corrupt cops with their anus-violating plungers
and their 41 shots,
standing behind a blue wall of silence.
You betray our trust!
Fuck the priests who put their hands
down some innocent child's pants.
Fuck the church that protects them, delivering us into evil.
And while you're at it, fuck J.C. [ Jesus Crist ]
He got off easy --
a day on the cross, a weekend in hell,
and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity.
Try seven years in fucking Otisville, J.
Fuck Osama bin Laden, Al Qaeda,
and backward-ass cave-dwelling
fundamentalist assholes everywhere.
On the names of innocent thousands murdered,
I pray you spend the rest of eternity with your 72 whores
roasting in a jet-fuel fire in hell.
You towel-headed camel jockeys can kiss my royal lrish ass.
Fuck Jacob Elinsky.
Whining malcontent.
Fuck Francis Xavier Slaughtery, my best friend,
judging me while he stares at my girlfriend's ass.
Fuck Naturelle Riviera.
I gave her my trust, and she stabbed me in the back.
Sold me up the river. Fucking bitch.
Fuck my father with his endless grief,
standing behind that bar, sipping on club soda,
selling whiskey to firemen and cheering the Bronx Bombers.
Fuck this whole city and everyone in it,
from the row houses of Astoria
to the penthouses on Park Avenue,
from the projects in the Bronx to the lofts in Soho,
from the tenements in Alphabet City
to the brownstones in Park Slope
to the split-levels in Staten lsland,
let an earthquake crumble it, let the fires rage,
let it burn to fucking ash, and then let the waters rise
and submerge this whole rat-infested place.
No.
No. Fuck you, Montgomery Brogan.
You had it all,
and you threw it away, you dumb fuck!



BG:
Майната ми? Майната ти!
Майната ти на теб и на целия град и на всички в него.
Майната им на клошарите, просещи пари
и присмивайки се зад гърба ми.
Майната на миячите,
омазващи чистото предно стъкло на колата ми.
Намерете си работа!
Майната им на синкхите и пакистанците,
гърмящи из улиците в раздрънканите си таксита,
вонящи на къри и осмърдяващи целия ми ден.
Терористи на обучение. Я, по-леко!
Майната им на путьовците
с намазаните с восък гърди и напомпани бицепси,
духащи си един на друг в моите градинки и моите затънтени дворчета,
лъскащи си бастуните по моя Канал 35.
Майната им на корейските търговци
с техните камари от преоценени плодове
и техните лалета и рози, увити в найлон.
10 години в страната, а още не могат да говорят английски.
Майната им на руснаците в Брайтън Бийч.
Престъпни мутри, киснещи в кафенетата, наливащи се с чай в малки чашки,
с кристалчета захар между зъбите,
въртящи далаверите си и вечно кроящи нещо.
Връщайте се, откъдето сте дошли!
Майната му на лихваря Хасидим,
мотаещ се по 47-ма улица
в мръсните си габардинени палта и пърхут,
продаващ апартейдски диаманти от Южна Африка.
Майната им на брокерите от Уол Стрийт.
Самообявените господари на Вселената.
Майкъл Дъглас-Гордън Греко, искащи да бъдат шибаняци,
изнамиращи нови и нови начини да оберат трудовите хорица.
Пратете тези задници в пандиза доживот!
Мислиш, че Буш и Чейни не знаят за това ли?
Хайде, стига бе!
Майната им на пуерториканците.
По двайсет в една кола, размахващи американски знаменца.
Най-отвратителното зрелище в града.
И изобщо не ми говори за доминиканците,
защото те са още по-зле и от пуерториканците.
Майната им на италианците от Бенсънхърст с техните зализани прически,
шушлякови анораци, медальони на Св. Антоний,
размахващи своите Джейсън Джиамби Луисвил Мърльо бейзболни бати,
опитващи се да звучат като "Сопрано"
Майната на съпругите от Ъпър Ийст Сайд с техните
цветни шапки и 50 доларов артишок.
Оядени муцуни целите с козметични операции и лифтинг
изпънати стегнати и лъснати.
Не можеш да заблудиш никой, миличка!
Майната им на брато-тата от Ъптаун.
Те никога не подават топката,
не играят в защита,
правят поне по пет крачки при атака на коша,
и след това започват да се карат с всички и да
обвиняват за всичко белите.
Няма да отстъпим! Няма да отстъпим!
Робството свърши преди 137 години.
Преодолейте го най-накрая.
Майната им на корумпираните ченгета с техните анално-нашествени палки,
и техните 41 изстрела,
прикривайки се зад синята стена на бездействието.
Вие предадохте доверието ни!
Майната им на свещениците, които пускат ръце на
невръстни дечица.
Майната й на църквата, която ги защитава и покварява нас.
И докато сме на темата, майната му на Исус Христос.
Лесно се е отървал...
за ден на кръста, седмица в ада,
и после цяла вечност хор от ангелчета.
Пробвай да изкараш 7 години в Отисвил, Исусе.
Майната му на Осама Бил Ладен, Ал Кайда
и всички задръстени, първобитни
фундаменталиски задници навсякъде по света.
От името на всички загинали невинни
се моля вечно да прекараш заедно със 72-те ти курви
пържейки се на горелка в ада.
Вие, чаршафоглави камилари можете да ми целунете кралския ирландски гъз.
Майната му на Джейкъб Елински.
Хленчещ неудачник.
Майната му на Франсис Ксавиер Слотъри, най-добрия ми приятел,
да ме критикува, докато зяпа задника на гаджето ми.
Майната й на Натюрел Ривера.
Аз й се доверих, а тя ми заби нож в гърба.
Прати ме право в пандиза. Шибана кучка.
Майната му на баща ми, с неговата безкрайна скръб,
стоящ зад бара, наливащ уиски със сода,
продаващ го на пожарникарите, викайки за "Бронкс Бомбърс"
Майната му на целия град и всички в него,
от залепените една за друга къщи в Астория
до мансардите на Парк Авеню,
от жилищните комплекси на Бронкс до таваните на Сохо,
от квартирите в Алфабет Сити
до старите тухлени блокчета на Парк Слоуп
до двуетажните вили в Стейтън Айлънд,
нека земетресение ги срути, огън да ги опожари,
да изгорят на пепел, и после водата да се вдигне
и да залее целия този развъдник на плъхове.
Не.
Не, майната ти на теб, Монтгомъри Броугън.
Ти имаше всичко,
и го изгуби, тъпак скапан!

"Винаги в мислите, винаги в сърцето"

от blog-a на MasterAIP, линк към post-a: "Винаги в мислите, винаги в сърцето"

Прочетох го цялото, съветвам и вие така да направите - едно от най-смислените, които съм срещал в блог-а на MasterAIP (без да се обижда ;) )

ето го и него, барабат с целия пост:

Още една история... оставям я така, както ми попадна - с правописните грешки, едно че нямам време да я редактирам, и второ - по добре да сложа оригинала, все пак се разбира за какво става дума...
***
...бях на училище имах ча по философия телефонът ми беше на масата в режим "без звук ...замиг оттеглих поглед от очителката и видях как екрана му светна непознат номер ми званеше ..казах си "ще почакат сега имам час "но номерът свънна 1, 2, 3 пъти ...учителката се смути...аз я помолих да изляза тя ме изгледа и с строг глас каза"излезеш ли сега излизаш до края на часът ."аз я изгледах краката ми поеха обратно към стола но телефонът ми звънна отново загледах учителката а след това и телефона затворих очи и побягнах на вън нещо ми подсказваше че трябва да изляза и да отговоря на обаждането...докато изляза телефона спря да звани...нямах ваъчер да звънна разтревожих сенезнаех кой ще ме търси толкова настоятелно минаха 5 минути forget everything"телефонът ми звънна .погледнах телефона о0о да беше непознатият номер...дигнах "ало да кой е на телефона кой ми звани кажете "тогава чух гласът на теодор не бях сигорна и попитах "теодор това ти ли си за какво ми званиш, какво има !" сърцето ми заби лудо нямах време да мисля седях вцепенена пред стаята и чаках отговор "ами незнам как да ти го кажа ами йордан е пребит в интензивното отделение е .краката ми се подкосиха клекнах до вратата "но0 как сигорно ли е защо какво е станало явно че ангелът който те пазеше беше отлитнал на някаде беше те за бравил както повечето твой приятели "хванали са го с голямо kоличество mery jane и кокаин...пребили са го ..аз бях вцепенена незнаех какво да кажа ..осетих как една сълза се стече по лицето ми ..единственото което можах да промълвя беше "в коя болница еами тук тук в общинската..влязах в стаята госпожата се развика "красимира какво ти казахне не немислех за нея проклинях деня и часът в който те обикнах .в главата ми се въртяха ужасни мисли как може да обичам един наркоман "звучи ужастно...но по ужастното.да това беше самата истина ..момичетата от класът ми попитаха какво става ..просто промълвих "някой можели да ми даде пари за автобуса моляви спешно е..за жалост беше почти вечер всеки си пазеше парите зада може да се прибере "разбирам няма проблеми .сабрах парите който имах "0о0 не неми достигат пари."пред очите ми мина автобуса който щеше да ме заведе до болницата в която сио0о да "сетих се влязах в училище и се затичах кам петия етаж .тичах ето я аз я виждах стаята на твоя приятел...който ти забрави .влязах вътре но от бързане се спрънах в един стол паднах всички ми се смяха аз станах и дигнах глава потърсих стоян с поглед ..всички се смееха той стана видя че плача"млакнете диваци ...краси какво има "той четеше всичко в очите ми ..аз само го погледнах разплаках се още повече той ме дръпна за раката и тръгнахме аз продължавах да плача "нямам пари краси ще трябва да вървим пеша д0бре няма проблеми само по бързо..а на теб кой ти каза какво е станало ..бях в час "тогава му разказах какво беше станало .стоян не можа да каже нищо познаваха се от малки деца .но той нямаше доверие на йордан както всички...данчо беше збравил всички свой приятели както постепено и те го забравиха ...на втория километър изварвян до болницата съм прпаднала ...сабудих се в една бяла стая ...отворих очи...бях обградено от малки деца .от тях излизаха кабели гледката беше ужастна чудех се дали и ти си така .до тебда е апаратът който те подържа да дишаш ...затичах се по коридорът ..потърсих рецепцията незнаех каде съм болницата беше като лабиринт за мен ..тичах по коридорите.завих на дясно по един голям коридор бял...по него имаше окачени снимки снимки на бебета .на тяхните майки и бащивървях по този коридор може би той беше най-дългия коридор от всички в цялата болница...когато стигнах края пред мен се откри една голяма врата а над нея имаше надпис"ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ...започнах да треперя...на вратата пишеше "СТРОГО ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО НА ХОРА КОЙТО НЕСА ОТ ПЕРСОНАЛЪТ НА БОЛНИЦАТА ...вратата беше открехната и аз рещих да вляза вляхох в едно помешение в което имаше три врати .погледнах през първата беше празно...през втората беше празно помислих че съм объркала излязах но неще ме накара да се обърна с бавни крачки се приближих до третата врата ."о0о нееее ...там лежеше ти ..целия беше обезобразен нямаше траби по теб апаратът до теб беше изключен за миг се зарадвах казах си не е толкова зле ..една сестра мина покрай мен с думите "съжелявам ..мило момиче"зачудих се защо преди да мога да я попитам "но защо?" тя влезе при теб взе от гадеробът един чаршав .тогава аз влязах в стаята тя те зави постави чершафът на краката ти започна да го разгъва на горе трябваше да спре до твойте рамене ..но не тя неспря покри твойте черни очи тогава разбрах всичко апаратурата около теб ...думите на сестрата .тя завинаги покри теойте черни очи завинаги те бяха затворенивечно румените ти бузи бяха сини .топлите ти разце бяха студени ти беше студен ..теб те нямаше ...нямаше те преди нямаше те тогава нямаше и да те има никога вече ...стиснах раката ти .целунах устните ти и казах збогомтръгнах несе обърнах нете видях за последно ..в коридорътотново припаднах ...събудих се на 13 петък 13 ...три дни следкато за последно видях това което обичах била съм испаднала в кома с ставането .прочетох белешка от мама"мила аз съм до магазина стой спокойно след малко се връщам " до нея намерих още 13 белешки всеки ден мама ми е писала белешки ...с надеждата да се сабудя .станах обух се следите от сълзите ми още личаха по лицето ми ..взех пари от касичката ми...и тръгнах ...от нас до болницата имаше 40 минути път качих се в автобусът незнаех кой ден сме колко време беше минало...провървах отново онзи голям и дълъг коридох влязах пак при онези врати ..влязах в онази стая...в кояте те бях оставила но не теб те нямаше...незнаех какво е станало излязах .седнах пред болницата на една пеика .замислих се сигорно съм седяла 20 минути без да мръдна .станах бавно и тръгнах отново.но не към къщи а към едно скрито място място кадето ходихме двамата ...минах по пътеките по който двамата вървяхме .тогава пред мен се откри едно дърво на което беше написано "ДАЛЕКО ОТ ОЧИТЕ ДАЛЕКО ОТ СЪРЦЕТО ." а от доло с подпис ЙОРДАН-ЙОДАН.йодан ах...така ти викаха на теб всех едно стъкълце и под този надпис написах "винаги в мислите винаги в сърцетокрасимира-красинкателефонът ми звънна...аз дигнах с думите "йоди ти ли си как исках да си ти"какво мила аз съм мама каде си мила прибери се моля те мила каде си"прибирам се мамо нямам работа вън ще дойдеш ли да ме земеш от градинката на любовта "да мила еи сега мама идва ." мама дойде каза ми че трябва да отидем до леля ми .когато пристигнахме там ме чакаше камион с нашият бягаж местехме се ..заминах без да кажа на никой чао.минаха години .вече бях голямо момиче почти на осемнадесет имах сериозен приятел който с нищо неме караше да тъжа...който винаги имаше време за мен .и най-важното несе занимаваше с дрога ..но0 това не заличи следите от сълзите който пролях преди цели 4 години .върнах се в моя град с надеждата всичко да си бъде както преди ...първото нещо което направих е да отида до училището в което учих ..но него го нямаше вече бяха го закрили на негово място намерих дом за сираци .отидох до отсррещтната барачка с вслизането продавачката ме позна"краси мила здравей красавице я се погледни каква красива си станала .кажи какво искаш мила ." напазарувах сладки бонобони и други лакомства .влязах в домът за сираци...отвътре зградата беше съшата качих се на третия етаж с бавни крачки пристъпих към стаята в която учеше ти ..тя още беше калсна стая в нея учеха децата от 8 клас...с влизането погледът ми се заби в третия чин кадето седеше ти там видях едно момче с цигара зад ухото с красива усмивка .и красиви очи тогава осетих как сълзите ми се стичат това момче толкова много приличаше на теб ..то доиде де мен и ме попита"еи защо плачеш бе сладурано !" аз се засмях о0о той беше същия ласкател като теб .тогава погледнах в очите му се едно гледах твойте очи...казах всеми занеси ги на директорката и кажи че е дарение от мен момчето толкова се зарадва и се затича аз се провикнах "ей малкия как се казваш" той се обърна и с весел глас се провикна йордан викат ми йодан ..аз се вцепених заплаках още по силно...до мен застана едно момиче с кристално сини очи и руси коси .прегърна ме и каза "не е ли той толкова красиво момче, вярно не винаги е с мен но аз го обичам"аз отговорих да засмях се и казах трябва да тръгвам тръгнах .вървях моео старо учлище оставаше вс епо далеко от мен...тогава се обърнах видях я нея онова момиченце .беше на прозорецът и ме гледаше провикнах се еи малката кажи ми че несе казваш красимира .това исках в този момент "как позна да красимира се казвамно ти откаде знаеш да не познаваш мама а?" момичето ме гледаше с насълзени очиказах и не чух йодан ми каза .вървях и неможех да повярвам .каква случайност рещих да отида до нашето място щом стигнах пред мен се разтвори панорамата на един хотел...градинката на любовта беше превърната в хотел"зората на любовтатръгнах си странно беше пред хотелът имаше посадени храсти красиви с цветя но на еидня ъгал седеше сухо сърво без листа ..изсъхнало ..това сърво ми зааплича на онова дърво от преди 4 години .отидох до него...неможех да повярвам на очите си с годините надписите оставени от теб и от мен небяха се заличили сървото беше изсъхнало .зад мен дойде един мъж потупа ме по рамото и каза всеки се спира тук кой ли е написал тези надписи...отгодини това дърво е като паметник тукда виждам "тръгнах просто тръгнах неказах нищо .нямаше какво да кажа щом стигнах до домът ми и нещо ми подсказваше че трябва да отида до гробищата ..краката ми сами тръгнаха вървях из родния ми град вървях по умиците по който двамата вървяхме и сърцето ми биеше лудо както едно време ..потърсих те из безбройните гробове...и тогава съзрях твоята снимка издълбана на един красив черен мраморен паметник ..това беше твоят гроб тук беше останал ти ..завинаги ..завинаги беше затворил свойте очи .завинаги сърцето мибеше престанало да бие .нямаше те преди нямаше те тогава ..нямаше те и сега ..до паметникът имаше мраморна чашка отидох до нея зада запаля свещичкано вътре проблясна нещо бръкнах и искарах една гривничка раждясала тенекийка...но аз веднага я познах тази тенекийка беше последното купено нещо за мен...но ти така и неми я даде защото след като постави края ние не се виждахме .мислеше си че така ще е по лесно"далеко от очите далеко от сърцето " но ти така и неразбра "винаги в мислите винаги в сърцето трябваше да тръгвам ..погледнах твоята снимка снимката на четеринадесет годишното момче което обичах и още обичам усмихнато с онзи блясък в очите .просто казах "далеко от очите далеко от сърцето, завинаги в мислите завинаги в сърцето " тръгнах и несе обърнахслед 4 дни пойсках отново да си заминем .повече несе върнах в този град ожених се имам 3 деца 5 внуци и 2 правнуци сега съм на 87 години сърцето ми бие като на 14 годинишно дете...едно дете за което животът спря когато нейното момче издъхна ..едно дете .това беше животът ми след теб ..няма повече защото това писмо бе краят ..збогом моя любов дано се видим някога на онзи свят

последните думи на това писмо бяха "обичам те...моята обич ще лети през вечноста и ще остане вечна ."

от доло личаха следите от сълзите капали върху листът..

писмото беше сложено с плик за писма а вътре имаше кора от дърво на която беше издялкано с стъкло "далеко от очите далеко от сърцето, винаги с мислите винаги в сърцето "