Бирата-твоят най-добър приятел!!!

Ден 2:

Пия кафе и лимонада с лед. В отделни чаши. Не виждам особена разлика дали съм в Габрово или в Пловдив.

От нямане какво да правя, легнах да спя. Не заспах. Към 15:30 се обади byba_ и се размотавахме до към 17:30, кафе пихме, банички ядохме - беше много яко, радвам се, че я видях. Прибрах се, вечерях и излязох. 3 часа чаках телефонно обаждане, получих един смс 'ей сега' и след 1 час се прибрах с 2-литровка от Шумен :P и сега съм с нея. Не веднъж съм казал, че тя е най-вярната.

Бирата-твоят най-добър приятел!!!

Away.01

Ден 1:

Страхотен стоп хванах. Пловдив - Граф Игнатиево - Габрово - качи ме инструктор и военен авио-пилот. Представих си следната ситуация: слиза пича от самолета и се качва на учебната кола с руса 18-годишна блондинка 3-ти час от курса - кара с 35 на първа на прав участък. Бая здрави нерви трябва да имаш за това ;) Та той ме остави на отбивката за Графа, не след дълго видях 2 самолета да излитат. От там, след има няма 15-ина минути, ме взе най-големия кучкар в България (това не означава, че си има вземане-даване с много кучки в общия смисъл на думата). Петьо Графа, или нещо от сорта, купува и продава кученца. Беше тръгнал да взема общо 14 от Търново и от Севлиево. Страхотен човек и добър търговец. Не мисля, че има нещо, което не може да постигне с думи. Имаше и лафове като "кур в чужди ръце" или "голо дупе в коприва".С него (и неговия шофьор) спряхме да изпием по кафе на Шипка.

За стопа Пловдив - Варна, който от много време мисля да хващам, се оказа, че има 2 маршрута - единия през Велико Търново, който не е много препоръчителен и един през Стара Загора, който фактически е за по м. Тракия (за Бургас).

Срещнах случайно двама човека, които отдавна не бях виждал. Почувствах топлина, която отдавна не бях чувствал. Следните думи ми направиха голямо впечатление "Той ми е приятел, той ме направи човек". Странното е, че 1) не съм предполагал, че имам такива приятели 2) нищо особено не съм направил, просто съм бил себе си 3) не е първия път, когато го чувам.

И сега к'во?

DomPierre by ADIOfootwear

не знам колко време мина от последната покупка, но имайки предвид вида им, ще е било година и полвина или повече, или просто Circa Cero не е от най-здравите модели. Все пак имах готини мигове с тях, надявам се с тези DomPierre хубавите мигове да са повече. Една стъпка преди моите врагове, ако имам късмет да си взема скоро кола - ще карат поне 2 години :D Мерси, айде.

...for all of us

няколко съществени неща се случиха...

от които най-готиното е, че BATTERY ще идва към Пловдив ей така за по-постоянно. Супер! То много не ми е работа да пиша в моя блог за неговите успехи, ама аз се радвам. Ей сега в 11 часа Пепа има интервю в Aqualand. Въобще ще бъде една интересна година.

Началото...

Отварям нова рубрика "личен дневник", която може би ще бъде защитена с парола или нещо такова и със сигурност ще бъде част от новият ми личен блог.

Бях легнал да спя, но тей като ми дойдоха много мисли наведнъж, а нямам под ръка тефтер за 2010 година (все още, не можах да си изпрося), реших да стана и да ги напиша на всеобщо виждане. В последствие ми дойде как да го нарека и какво да правя с него.


Вторник. Поредният ден на работа. Поне не е понеделник, защото аз, както всички останали, мразя понеделниците (обичам Гарфийлд). Денят ми започна с една добра новина - мой добър приятел, вокал на добре позната Асеновградска банда и уважаван от мен човек, ми съобщи, че до 1 месец ще бъде в пловдив, заедно с най-добрата ми приятелка. Чудесни новини за мен. Но първо нека се уредят те - работа, квартира и т.н. Ще им трябва време да стъпят на крака - дано това да е техният късмет 2010 година. Ще стискам палци. След тази добра вест, тръгнах да си оправям брошурките, защото поредният "последен" вариант отново не беше удобрен - "малко по-цветничко" - е нали на черно-бял принтер щяхме да го печатаме?! Всички шефове станаха, окей - правим го по-цветничко. "малко бекграунд" - оффффф. След полвин час - "vista не активирана, да се оправи". Кое по-напред. На всичкото отгоре corel draw заедно с photoshop работят УБИЙСТВЕНО БАВНО на работния компютър - от миналата година, около март-април съм казал, че му трябва повече R A M, 64 байта може едно време да са били достатъчно, ама сега трябват минимум 2 /два/ Г И Г А Б А Й Т А!!! Зарязвам corel-а и photoshop-а и пускам рестарт, докато трае рестарт-а си направих кафе, че и почти го изпих. Почвам да търся активен product key за смотаната Vista. Без успех :( Пускам utorrent да сваля нова Vista. 500кб/с - смотани сийдъри. Пускам 2-ра Vista - По-добре. Ама при 2MB/s нищо друго не мога да направя на тоя компютър. Играя на телефона. Downloading complete! Евала. Nero. Nero. NERO. N-E-R-O-O-O-O-O-O!!!! Оп, стартира. Пускам да се записва и отивам да пуша. Пуша. Burning finished. окей. супер. Нали знаете, като дадете don't save this compilation, че Nero smart start излиза отново? Е това излизане траеше 10 мин. През тези 10 мин нито Start Menu, нито Task Manager, нищо! РЕСТАРТ! Пускам да се инсталира Vista, правя брошурите. 17:50 (работното ми време е до 18:00) обаждане на служебния телефон - бла-бла-бла "ще стане за тая вечер нали?" 18:23 преключвам с инсталирането на MS Office 2007, инсталирал съм кодеци, драйвери, тествах интернет-а (wi-fi) и ... активирах (смотаната) Vista. В 18:30 имам среща....

...в 20:17 се прибрах с нов монитор вкъщи. Да ми е честит грозния интерфейс на строго фиксарните откъм ширина сайтове. Включително и blogger стои на лявата част на широкоекранния ми монитор. Хитро.

В началото беше добре - работех по неща, които ме интересуваха и се опитвах да вляза по-навътре в тях. На работа, вкъщи - хич да не е? - занимавах се. После се появиха някакви програми, които не ги бях чувал никога, а трябваше да работя с тях и при това се изискваше нещо да стане по най-бързия възможен начин, а той не е най-бързия за мен, а за някой, който е работил малко по-малко от "цял" живот. После се появиха някакви кабели, photoshop, строителни материали (прекалих!). Без строителни материали, размина ми се. И пак никой не ти казва "браво!", никой не е доволен и всички мрънкат. Не е правилно. А заплатата си седи същата... работното време нараства.

Windows detects hardware conflicts.

Излгедах G-Force (2009) на Walt Disney с идеята да заспя след филма. Да, ама ето на - оказвам се пак пред доброто "старо" (е, преди 2 месеца го ъпгрейднах) ПиСи и пиша в стария blog! Защо ще си оставя за мен си. Но това, което ми хрумна още, мъчейки се да заспя, бе т.к. и двамата с моя съквартирант имаме хладилници в стаите, да спрем единия и да изнесем другия в коридора, защото така или иначе в момента в апартамента сме само двамата. Така можем да спестим ток. Забравих да спомена, че ще го включим в коридора, което ще означава, че хладилникЪТ ще ползва от общия ток, т.е. ще си го делим наполвина. И без това са ни празни хладилниците, защо да ги държим включени и двата? Ще помогнем и на Света така (преди да бъде унищожен, мухахахаха).

Та така, за Нова Година си пожелавам от моите шефове по-голяма заплата и повече RAM. А вие какво си пожелахте? : ))



p.s.
забравих да споделя няколко неща, които съм си поставил за цел, като крайния срок не е края на година, а по-скоро ASAP.
1. започнах от неделя (3.1.10) лицеви опори и коремни преси - всяка вечер.
2. сутрешното кафе, преди закуска, не ми влия добре (False!) и е вредно (True) - смятам до няколко дена да го заменя с чай. Кафе след закуска.
2.1 в този ред на мисли - да намаля кафето
2.2 и съответно - цигарите

[празно]

Под звуците на Deep Purple - Child In Time (и по точно края) седях на терасата и гледах как светкавиците разцепват небето - една по една се съединяват и минават през цялото
небе. Настръхнах. И този глас....Всъщност осъзнах колко много ми липсва Слънчо и... реших
да и напиша един смс (пък и тей като телефона ми с всички номера е на сервиз, нейният номер е единственият който знам наизуст... пък и на кой друг да го пратя?! Тя ми е най на сърцето). Плейлистата започна с Rainbow - Can't Let You Go, The Temple Of The King, Catch The Rainbow. Продължих на терасата (на пейката която дядо днес ми докара) с Child In Time и... настръхнах - напрово бях изумен - този изключително висок глас, наподобяващ плач, и усещането което предава тази песен и тази тъмнина, тази самота, тази светлина... невероятно беше. И все още е. Плейлистата до края на вечерта на терасата (най-вероятно, ще се завърти няколко пъти, защото не мисля скоро да заспивам.. не и днес на тази красота отвън... пък и си напрайх кафе...) е следната:
Manowar - The Crown And The Ring
Eagles - Hotel California
J. Donovan - Sealed with a Kiss
Fireigner - Urgent
John Bon Jovi - Blaze Of Glory
Kansas - Dust In The Wind (два пъти)
Led Zeppelin - Stareway To Heaven
Lenny Kravitz - Believe In Me
R.E.M. - Everybody Huts
R.E.M. - Losing My Religion
Savage Garden - To The Moon And Back
Scorpions - Wind Of Change (доста голяма промяна ще ми се наложи...сега се сещам първия път като чатихме след онзи "черен" и "мрачен" следобед една реплика на Слънчо - "променил си се"... е как да не се променя, като губя част от мен с всяка измината минута..)Seal - Kiss For The Rose

Колонките (2 от 7) са на терасата (т.е. на джама на терасата) и... дано комшиите не извикат полиция. Отивам да си допушвам кутията и да си допия кафето. Естествено няма да
забравя и да се наслаждавам на небето. Всъщност другото няма значение.
И си седя, пуша цигара след цигара, гледам небето и.... Alone in the dark. Die another day?

П.С.тей като махнах кабела на нет-а, за да не дойде нещо от онези красивите да ми стопли hardware, сега пиша това на txt и е възможно да бъде дописано. За това казвам: сега е
22:18 и отивам на терасата на пейката.

23:15 > след като изсвирих доста успешно Dust In The Wind, слушам Blaze Of Glory. Мислех да изсвиря предната песен на терасата, ама комшията много зе да излиза и по едно време
ми се стори, че чух "кой тоя вее"... очаквам патрулката....
Навън времето почти се успокои - сега само вали и от време на време пресвятква, но вече не е толкова привкликателно както преди. Отивам да изпуша последна цигара и ръгвам
кабела.

23:27 > кабела вече е пъхнат (ръгнат) - succes. Плейлистата продължава да е същата. Просто нямам "сили" да я сменя, да добавя песен или да я спра. Особено след като точно почна Believe In Me... страхотна песен! Жалко, че нямам с кой да я споделя, както нямах с кой да споделя и страхотното усещане от светкавиците, небето и гласа на Ian Gillen (дано
не съм сбъркал... отдавна не съм върл фен на Purple, както бях преди години). Сега планове нямам. Бих си пуснал The Green Mile, който теглих цяла нощ, ако не присъстваше горе
описаното ми състояние. "I can't go on, i don't want to do" в случая идва много на място.

"Please believe in me...".


П.С.питам се дали ще сбъркам ако пратя на Слънчо текста на Sealed with a kiss преведен на български. Най-вероятно ще си го преведа след малко и тогава (може би без много много да му мисля) ще й го пратя. Страх ме е от реакциите й!

Alone In The Dark

Alone In The Dark... май така се казваше един филм... филм, който в момента няма значение - става въпрос за заглавието му....
Преди малко слушах System Of A Down - Cigaro (по преди това си доизпих 200те грама ракия и си доизядох салатката... както във вторник, сряда и четвъртък... сряда - деня на дипломирането ми, а иначе толкова гаден ден....) и излязох на терасата да пуша. Пушейки погледнах звездите. Толкова са красиви и... и отново нямам с кой да ги споделя. Та, сетих се, че днес не съм писал и... сега пиша (колкото и да ми е трудно.. все пак ракията си е ракия, а ракията на дядо е... лудница).
Гадно ми е. Кофти ми е. Ред проблеми, притеснения и.. страх (тук си пускам Кълн - Страх). И най-гадното е, че не мога да споделя с никой, колкото и да ми се иска. Просто се надявам всичко да е ок и... това е. Вчера не можах да заспя. Легнах в 2-3 и.... станах след около половин час. Нищо не ми се яде, нямам апетит. С две думи съм почти умрял - живея ден за ден, колкото да не ме впишат в черната книга на онез, заровените.


СТРАААААААААААХ та-тралала-ла
СТРАААААААААААХ
СТРАААААААААААХ
СТРАХ!
нямаш сили да се бориш
с вятърът студен
нямаш думи да опишеш
твоята тъгаааааа
тум-тум-тутутум
СТРАХ

Corporate Avenger - Fault The Police
...не, не е. Грешката е моя. Ама песента иначе не е лоша. Нищо, че не ми звучи оптимистично. Хм.... нещо оптимистично?! Сещам се за една песен на X-TEAM, т.е. една част от текста: "ще се скрия ще се заровя в прахта
ние сме готови той е пътеводна светлина
ако не слушаш националната стража
ще те изпортя и с пръст ще те покажа
вече пишеше нова черна конституция и по целия свят започна революция" (не че не си я пуснах за да чуя как беше....)

това е.
Единсвеното хубаво нещо, което ми се случи днес беше, че си купих кец - Etnies-Cicho май беше модела (има го на снимка в etnies.com - 77.jpg съм запомнил).

Пускам си една песен, която има много голяма стойност за мен - Kobaka - Не ме търси.
Естествено повече стойност имат System Of A Down - B.Y.O.B., System Of A Down - Lost In Hollywood, Machine Head - The Burning Red, Eminem - Mockingbird, но това е друга тема.

Много се олях.
Стана цял роман.
Сега искам само да "...се заровя в прахта..."...