Road To Hell

тей, инсталирах си хонетична кирилица на комп-а в залата в Пловдив.. голям зор ми беше. Той тука само глупости приказва... как да е


ми... и слязох от автобус-а, оставих си чантата на гардероб и цял ден обикаляхме с един фрнд по агенциите и намерихме само една стаичка, която мисля да капарирам днес по обед. Хубаво де, ама аз трябваше да спя някъде вечерта, щоту тая квартира ще е свободна след 21-ви (ако не са я капарирали вчера след обед или днес преди обед). Една бивша съученичка, с която пътувах за Пловдив, ми каза, че дават стаи в общижитията и... отидох там - първи блок: нямат места; втори блок: нямат места; трети блок: не работи; четвърти блок: отиди в пети блок; пети блок: добре, става. Отивам да, вземам си чантата с едно такси и се връщам. И там ме посреща управителката:
"ти къде спа миналата година?" -"мииии... ей там отсреща"
"ми айде върви там да спиш пак!" -"ъ, що не ми казахте по рано, поне да не бях ходил да си вземам скапаната чанта?!"
"Моляяя?" -"нищо, нищо!"

после ми каза, че мога да отида някъде и ми каза някво име и аз като питах къде е и тя каза "ооо, не знам, оправяй се!" - имам чувството, че им бях изял не само закуската, ами и всичките обяди от преди 10 години насам. И тей де, накрая за една вечер спах там. Междувременно намерих лелката от блокчето с/у входа на ВХВП-то и сега съм там да спя. След обед отивам да видя тая квартира за 100 лв. наем (то е стаичка от апартамент, без хазяйн, с около 5 човека вътре), ама ако не са я заели вече ще дам още 5 лева да я видя, капаро някво, депозит, лайна... само пари искате, маминката им.

тууууй е за ся-ше пиша по-късно кво стаааа.
ай...