everything burns inside of me

лошо ми е...
гади ми се...
вие ми се свят...
боли ме стомах...
треперя...

не ми се яде...
не ми се пий...
не ми се пуши...
не ми се слуша... метъл...
не ми се дрънка на ел. китарата...
не ми се излиза...

постоянно плача...
за всичко...
абсолютно за всичко...
вървя си по пътя.... и плача...

а имам рожден ден... само след 4 дена...
М А М К А М У С К А П А Н И Т Е П Р А З Н И Ц И...

лягам...
ако утре се събудя... ще се учудя...
ако заспя... също... трябва...

сещам се за... книгите, които ни караха да четем от училище.
сещам се за семейства - селяни, на които им умиря я детето, я на мъжа жената или обратното... какво си мисля - всичките ситуация водят до едно - смърт. "разболяла се жената, след няколко дена - починала" - и кво прави мъжа? - след няколко седмици умира и той....

влак надежда спря (ето пак... не мога да пиша и да плача... sorry)...