принудителен болнични (ваканция?!)

в близките 3-4-5 дена няма да ме има, за съжаление се налага да отиде в болница.
починете си от мен... I'll be BACK!!!

До Мене

Щастието за мене е двама с теб да сме на плажа;
слънцето изгрява, когато ти до мене си стояла
и после пак настъпват сиви сенки,
когато до мене не си ти вече.

Вовеки ще сънувам тебе, когато далеч си ти от мене;
прегръдката ти ще желая, когато близо си до мене,
горещо аз ще те целуна най-накрая, когато в съня си те видя
и облян в пот ще се събудя, ако ти до мене не си, мила.

дата: 12.10.2007
автор: (аз) drinkin_park
вдъхновение: няма
повод: (липсва)

Divine Heresy (American Deathcore)

вчера, неделя 21 Октомври, гледах Фрактура ... може би едно 1-2 години не го бях гледа това предаване с вокала на българските DEATHCORE метъли - SuFFeR-H. Голяма тръпка беше цялото предаване - имаше български метъл клипове, интервю с вокала на КъЛН, разбрах че догодина трябва да ида на ONE DAY OVERGROUND metal fest, но най-точното попадение е DIVINE HERESY:

китариста е Dino Gazares - бивш басист в Fear Factory. това е пълния line-up:

Tommy Vext – Vocals
Dino Cazares – Guitar
Joe Payne – Bass
Tim Yeung – Drums

wikipedia казва:

Divine Heresy is an American Deathcore band, formed by former Fear Factory member Dino Cazares.

...
та ето и видеото, което гледах вчера, след което веднага намерих албума да си сваля, но тая песничка ми стана любима.

текстове на български

ще започна една нова "рубрика", в която ще пиша текстове на песни, които са ми любими или са ми направили някакво впечатление. Интересно е, че ще се опитам да направя възможно най-точни превод на български.

Та първата песен е имено тази, която е с един от най-оптимистичните текстове от любимите ми песни, виж всичко до сега тук.

"рискът да бъдеш различен"

понеже това не го открих тук като пост и реших, че трябва да го има, за това ето - това е нещо, което съм писал преди години, но заставам зад него като теза и мислене (имам 6 на него по Литература и много се гордея с това и със самото "писание"):

Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Различен от какво? Къде е границата м/у различното и ненормалното, какво е да си ненормален и ненормален означава ли различен и обратното – различните ненормални ли са? Все въпроси, на които досега не съм намерил отговор. И все пак знам и твърдя, че това – да бъдеш различен (независимо какво означава) коства много. Може би прекалено – с цената на самотата. „Различните хора са самотни” – без коментар. И все пак – какво присъства в ежадневието на един „различен” персонаж. Всъщност то дори не е ежадневие. Нали е различен? Бунт? Да! Най-често към обществото, към тълпата „хора”, „консуматори”, които нямат собствено мнение. Да живееш сред такава тълпа означава да не се зачиташ за индивидуална личност, да си загубен сред многото. Е, изниква следния въпрос – каква е ползата от теб, какво ще допренесеш за съществуването на другите, ако ти дори нямаш собствено „лице”? Нищо! Но все пак това е да си жертва на времето, нашето време. В него формите на бунтарство и самото то ни изглеждат смешни – ние сме „суперинтелигентни” циници, за които всички дребни бунтарски жестове като пушенето на трева на обществено място (много бунтарско през 80-те) или боядисването на косите в нещо отблъскващо електриково (много бунтарско през 90-те) вече са адски нелепи. Да се „разделиш” с „повечето” те прави различен. Например, какво е успехът за теб – коли, жени и пари, нали? Естествено – ти си един от тях, ти си един от много и не представляваш интерес за мен. Може би искаш да печелиш пари, без да правиш нищо? По дяволите – слез на земята, но внимавай да не паднеш. Успехът, стремежът към него и съпътстващото го поддържане на определен статут са самата антитеза на Бунта срещу Правилата? Защото Бунтът означава Риск – що да рискувам да се проваля и да изгубя (не постигна) Успеха. Липсата на бунтарщина сред младите не е задължително нещо лошо: все повечето от тях по един или друг начин се добират доняъде по скалата на Успеха. А това, че Успехът – тази иначе благородна цел – се е изродил до лишена от културна история показност, е поносим страничен ефект, малък проблем. Бунтът е малко самоцелна алтернатива – пример: пънка в Англия – след като се лепна за Обществото, накрая се самовзриви, защото нямаше накъде да тръгне. И наследството от него не е някакъв Нов Световен Ред или поне Нова Революционна Идеология, а един албум стигнал до номер едно в британските класации, и популяризация на разни модерни (фашън) предмети, издигнати в култ (фетишчета) като британския флаг и безопасната игла. А какво е Кърт Кобейн – „оу уел уотевър невърмайнд” и това е. Да, може би си прав. Целта ми тук впрочем не е да се зарадвам или да се жалвам, че българският млад човек предпочита да стои отстрани и да се надсмива, нито че има или че няма силно изразени, бунтовни младежки позиции. Целта ми е да те накарам да помислиш. Например върху факта, че сме се превърнали изцяло в консуматори, и че целият ни светоглед е сведен до прости, взаимно различни полюси – „тъпата” активност срещу „умната” съзерцателност, ъндърграунд срещу ,еийнстрийм, тийнейджъри срещу застаряващи, индивидуалността срещу Системата, Ние срещу Тях. И големият въпрос е: Къде си ти – от тези, които промиват мозъци или от тез – бунтуващи се срещу това, да им бъдат промити мозъците? Може би си стигнал до там, докъдето вече не искаш да се бориш и се отдаваш на „каквото стане”, но тук вече си сбъркал. Трябва да бъдеш истински, да бъдеш себе си. Излиза, че е по-добре да бъдеш ти, отколкото да се бунтуваш – тих „бунт” вътре в душите, емиграция към някакво далечно място вътре в теб.
Да си различен не е лесно. Всъщност понятието „различен” когато става въпрос за хора не е точно, защото всеки човек е различен сам за себе си. В крайна сметка изборът в твой – дали ще заживееш, участвайки в тълпата или ще бягаш от реалността...