така...
май доста време не бях писал нищо.. някъде около 8 дена...
еми така става все - аха да се наканя да напиша нещо, което искам да споделя и... пращам 2,3...6,7 смс-а на котето и... ми минава мерака да пиша тука ;)
и сега... реших, че е крайно време да просветя интернет обществото, които се интересуват от мен, с мойте дейности. Малко след 3:36 е и, ако някой чете това, сигурно се чуди кво правя по това време на денонощието пред компютъра, ами не си гледам пиенето и жената (с колата и децата... ;) ). Интересно, дори и да не се чудите - моя милост ще Ви (ви) светне в положението
(изключваме "жената с децата и колата, щот там не вий работа да си врете носа).
та, първо - адски много се зарибявам по Prison Break - за 2-3 дена изгледах вече полвината сезон и, освен това, ми действа адски надъхващо - тоя сериал е страхотен, по-добър филм не съм гледал скоро, а какво остава за сериал... Но това не е най-важното нещо, с което се занимавам, даже няма и висок приоритет.
По-важно, мисля, е изпитчето в Пловдив
, за което толкова се надявах да видя NS, но... както обикновено става с моите планове - и това се провали. НО, аз не губя надежда и измислих още след ден друг план... :) ех, понякога съм много креативен когато става въпрос за нея (хаха - дали е възможно ли се чудите?!). Та, не е това по-важното (имам впредвид изпитчето ;) ).
Замислих се един ден като се прибирах от РИСК, че принципно аз живея ден за ден и като такова моето живеене не включва мислене за близкото бъдеще, освен ако не става въпрос за "утре" (най-вече за "утре-сутринта" ;) ). Обаче, всъщност, може би, понеже-защото, дали-или, иначе не е така, или не е така сега,а преди е било... бе объркана работа съм аз, ама май си намерих майстора (хехе)... та, идеята ми беше, че адски много искам това лято да го прекарам мъркайки до моето коте и това сега, т.е. осъществяването на този план, е с най-висок приоритет и се опитвам да направя каквото мога... чрез познати. Обадих се на 101 човека, писахме си по ICQ, излизахме по кафета... ще видим какво ще се случи, но честно казано разчитам само на няколко човека и мисля да отсея останалите, т.е. да напомням за мен само на 2ма-3ма то всичките. И все пак... да отгърнем страница от "учебника на живота":
Looks like I'm'a do everything myself,
Maybe I could use some help,
But hell, if you want somethin' done right?
You got to do it yourself.
Limp Bizkit - Boiler
Дидка на Димитълчо ме светна, че мога да потърся обяви в нет-а и ето... от около час се занимавам с това и... открих няколко (на пръв поглед) доста добре изглеждащи оферти. Това-онова се иска още да се направи и сме в играта. Естествено, че не може ей така да щракна с пръсти и хоп - кеф ти парички, кеф ти пиене, моренце, кафенца... (би било хубаво, ама уви - нямам инструментите на Гаджет и пръчицата на Маджика). Квото трябва - ще направя...
Планирам няколко промени за след около 2 месеца и около тях мисля как точно да започна, ама имам нужда преди това да го обсъдя с "мЪррр".
Е, за сега - толкова.
Изпита ми е на 1ви - почти съм сигурен, че ще напиша няколко реда около понеделник-а.... нооооооооооо, да видим - нищо никога не се знае дали се знае знае ли се
не че някой го е чувал т'ва, ама... готина група са и.. да, обичам "..." :).
излязох да се поразходя малко (напоследък не ме свърта у дома и вечерно време излизам като преди това цял ден съм седял на стол :( ) и... вървях си по една задна уличка и нещо ме накара да тръгна към ЖП гарата... и отидох и до там - имаше някъв влак, ама около него нямаше никой, отбих се да питам нещо през "рецепцията" и реших да си ходя, защото много много сиви и големи облаци се задаваха на хоризонта. От гарата по линията като върви човек има около 10 мин път, обаче още по средата почна да капи... не ми се мислеше за скапания дъжд... просто си вървях. Мда, ама.. на около 250 м от дома заваля страхотно силно със много силен вятър и... потичках малко до входната врата - точно я отварям и чух някакъв прозорец да пада, даже може би бяха два и... толкова беше силен вятъра, че ми претисна единия пръст с вратата. Е, преди всичко беше забавно - отдавна не ме беше мокрил такъв дъжд
и реших, че ще е добра да го запомня, а именно: "Ако искаш вярвай, ако искаш недей - i think about You every day". И по време на урока си го помних, защото не можах да намеря къде да си го запиша. И по пътя наобратно взех, че му измислих продължение и... у дома като се прибрах го дозавърших макар, че ми се въртят още няколко думички :)
май най-важното, което е от миналата седмица е, че спрях цигарите.. май, ама.. така е като имаш стимул... :)
: 
