В страната на заетите хора
времето си прави номера с теб.

Един ден мечтаеш.

На следващия ден мечтата
е станала реалност.

Страхотни времена.

Само ако някой ми беше казал.

Правиха се грешки, разбиваха се
сърца, научаваха се трудни уроци.
*          *          *         

Часовникът тикака.

Бездната се разширява.

Тя няма винаги да ме обича
"при всички положения".
цитат от subs.unacs.bg
написах в: 00:04

Как звучи месецът?

Тази статия започна началото си преди няколко месеца - тогава беше само във Facebook. Но сега дойде време да оживее и да види бял свят. Какъв беше саундтракът ми; музиката, която заедно с мен спохождаше (почти) всеки един момент от моят живот през последните 30 дена (благодарение на Last.fm)


1
новият албум "Something Else" на Tech N9ne е меко казано Masterpiece. Всяка песен има място тук, но заради metalcore вокалите в края, текстът и мелодията, стои на първо място в класацията ми. Определям я точно като "Моят стил"
 Loved track
25
2
 
19
3
15
4
15
5
Свирях я 6 часа...... 
14
6 Loved track
12
7
11
8

 
11
9
 
10
10 Loved track
9
11 Loved track
9
12
Мисля, че целият албум Love is Worth it заслужава място тук (то и се вижда от следващите позиции), последната седмица заема голяма част от мен, именно с тази песен.
Loved track
8
13
8
14 Loved track
7
15
7
16
6
17
6
18
6
19
5
20
5

написах в: 23:28
Labels:

Снимка на стената

Изгарям си косата;
злобата изпъва ми червата.
Търсих те навсякъде - изтърках си краката
прости ми, сложих край на тъгата!

Кръвта засъхна по вратата,
твоите дрехи седят на земята,
до стената опряна е теслата
с която изкормих ти душата.

Непоносима болка сви ми стомаха,
нещо заби ми нож в ръката,
но с другата хванах го за косата
и в ръба блъснах му главата.

свалено на земята,
освободено от тъмнината -
за тялото прекрасно
стана малко тясно.

Душата му излезе,
към снимката на  стената се понесе -
духът ти ще живее вечено с мен
раздирам си вените усмихнат и смирен.



Пред райските врати заставам
държа те за ръка, но не ти прощавам!
Със сълзи на очи ти се прекланям
.........................и пред Ада те оставям.
написах в: 00:29
Labels:

Пълнолуние

Живея на последният етаж в сив грозен блок, но сърцето ми е цветно. Кърваво насително червено. Сивото - някога мръсно бяло, а преди това бяло - обгражда тялото ми, но душата ми е свободна. И свободата ми не е илюзия, породена от желанието на протестиращите да бъдат свободни. Не! Светлината....

Обичам я. Искрено и безотговорно. Обичам да галя нейната коса, да я докосвам, да я милвам и оцветявам в усмивки. Да! Радвам се.... че е до мен и осветява моят ден. Оцветява моят ден. Освежа моят ден. Онзи ден, който понякога преминава на последният етаж (върни се на р. 1).....

 Следва продължение!
написах в: 22:46

Гювече на микровълнова

1 с.л. мариновани гъбки
1 с.л. домати от буркан или нещо с доматен вкус (пюре примерно)
1 плочка сирене (в общи линии няма много значение колко)
"пак толкова" кашкавал
4-5 парченца мръвка (наденица, бабек, луканка)
1 яйце
1/2 чушка
подправки
малко магданоз


Доматчето го слагам най-отдолу. Оргоре слагам нарязани гъбки и чушчица. После сиренцето, кашкавалчето и мръвката. Поръсвам с червен и черен пипер. Малко сол в случей, че сиренето не е солено. След 5 мин в микровълнова (750w) правя едно кладенче по средата, където счуквам едно ейце, спуквам ципата на желтъка, слагам капака отново и пак в микровълновата за 1-2 мин. Като го извадя вторият път слагам нарязан магданоз (вторият път сложих и лук, защото сварения не ми допадна; бонус някъде в средата има и едно люто чушле :P)

Това е резултатът:

написах в: 20:17
Labels:
Абонамент за: Публикации (Atom)
top