: 
Ден 1:
Страхотен стоп хванах. Пловдив - Граф Игнатиево - Габрово - качи ме инструктор и военен авио-пилот. Представих си следната ситуация: слиза пича от самолета и се качва на учебната кола с руса 18-годишна блондинка 3-ти час от курса - кара с 35 на първа на прав участък. Бая здрави нерви трябва да имаш за това ;) Та той ме остави на отбивката за Графа, не след дълго видях 2 самолета да излитат. От там, след има няма 15-ина минути, ме взе най-големия кучкар в България (това не означава, че си има вземане-даване с много кучки в общия смисъл на думата). Петьо Графа, или нещо от сорта, купува и продава кученца. Беше тръгнал да взема общо 14 от Търново и от Севлиево. Страхотен човек и добър търговец. Не мисля, че има нещо, което не може да постигне с думи. Имаше и лафове като "кур в чужди ръце" или "голо дупе в коприва".С него (и неговия шофьор) спряхме да изпием по кафе на Шипка.
За стопа Пловдив - Варна, който от много време мисля да хващам, се оказа, че има 2 маршрута - единия през Велико Търново, който не е много препоръчителен и един през Стара Загора, който фактически е за по м. Тракия (за Бургас).
Срещнах случайно двама човека, които отдавна не бях виждал. Почувствах топлина, която отдавна не бях чувствал. Следните думи ми направиха голямо впечатление "Той ми е приятел, той ме направи човек". Странното е, че 1) не съм предполагал, че имам такива приятели 2) нищо особено не съм направил, просто съм бил себе си 3) не е първия път, когато го чувам.
И сега к'во?
