Под звуците на Deep Purple - Child In Time (и по точно края) седях на терасата и гледах как светкавиците разцепват небето - една по една се съединяват и минават през цялото
небе. Настръхнах. И този глас....Всъщност осъзнах колко много ми липсва Слънчо и... реших
да и напиша един смс (пък и тей като телефона ми с всички номера е на сервиз, нейният номер е единственият който знам наизуст... пък и на кой друг да го пратя?! Тя ми е най на сърцето). Плейлистата започна с Rainbow - Can't Let You Go, The Temple Of The King, Catch The Rainbow. Продължих на терасата (на пейката която дядо днес ми докара) с Child In Time и... настръхнах - напрово бях изумен - този изключително висок глас, наподобяващ плач, и усещането което предава тази песен и тази тъмнина, тази самота, тази светлина... невероятно беше. И все още е. Плейлистата до края на вечерта на терасата (най-вероятно, ще се завърти няколко пъти, защото не мисля скоро да заспивам.. не и днес на тази красота отвън... пък и си напрайх кафе...) е следната:
Manowar - The Crown And The Ring
Eagles - Hotel California
J. Donovan - Sealed with a Kiss
Fireigner - Urgent
John Bon Jovi - Blaze Of Glory
Kansas - Dust In The Wind (два пъти)
Led Zeppelin - Stareway To Heaven
Lenny Kravitz - Believe In Me
R.E.M. - Everybody Huts
R.E.M. - Losing My Religion
Savage Garden - To The Moon And Back
Scorpions - Wind Of Change (доста голяма промяна ще ми се наложи...сега се сещам първия път като чатихме след онзи "черен" и "мрачен" следобед една реплика на Слънчо - "променил си се"... е как да не се променя, като губя част от мен с всяка измината минута..)
Seal - Kiss For The Rose
Колонките (2 от 7) са на терасата (т.е. на джама на терасата) и... дано комшиите не извикат полиция. Отивам да си допушвам кутията и да си допия кафето. Естествено няма да
забравя и да се наслаждавам на небето. Всъщност другото няма значение.
И си седя, пуша цигара след цигара, гледам небето и.... Alone in the dark. Die another day?
П.С.тей като махнах кабела на нет-а, за да не дойде нещо от онези красивите да ми стопли hardware, сега пиша това на txt и е възможно да бъде дописано. За това казвам: сега е
22:18 и отивам на терасата на пейката.
23:15 > след като изсвирих доста успешно Dust In The Wind, слушам Blaze Of Glory. Мислех да изсвиря предната песен на терасата, ама комшията много зе да излиза и по едно време
ми се стори, че чух "кой тоя вее"... очаквам патрулката....
Навън времето почти се успокои - сега само вали и от време на време пресвятква, но вече не е толкова привкликателно както преди. Отивам да изпуша последна цигара и ръгвам
кабела.
23:27 > кабела вече е пъхнат (ръгнат) - succes. Плейлистата продължава да е същата. Просто нямам "сили" да я сменя, да добавя песен или да я спра. Особено след като точно почна Believe In Me... страхотна песен! Жалко, че нямам с кой да я споделя, както нямах с кой да споделя и страхотното усещане от светкавиците, небето и гласа на Ian Gillen (дано
не съм сбъркал... отдавна не съм върл фен на Purple, както бях преди години). Сега планове нямам. Бих си пуснал The Green Mile, който теглих цяла нощ, ако не присъстваше горе
описаното ми състояние. "I can't go on, i don't want to do" в случая идва много на място.
"Please believe in me...".
П.С.питам се дали ще сбъркам ако пратя на Слънчо текста на Sealed with a kiss преведен на български. Най-вероятно ще си го преведа след малко и тогава (може би без много много да му мисля) ще й го пратя. Страх ме е от реакциите й!
: 
