Снимка на стената

Изгарям си косата;
злобата изпъва ми червата.
Търсих те навсякъде - изтърках си краката
прости ми, сложих край на тъгата!

Кръвта засъхна по вратата,
твоите дрехи седят на земята,
до стената опряна е теслата
с която изкормих ти душата.

Непоносима болка сви ми стомаха,
нещо заби ми нож в ръката,
но с другата хванах го за косата
и в ръба блъснах му главата.

свалено на земята,
освободено от тъмнината -
за тялото прекрасно
стана малко тясно.

Душата му излезе,
към снимката на  стената се понесе -
духът ти ще живее вечено с мен
раздирам си вените усмихнат и смирен.



Пред райските врати заставам
държа те за ръка, но не ти прощавам!
Със сълзи на очи ти се прекланям
.........................и пред Ада те оставям.