: 
След като най-после се навечерях (4 домата, 1 краставица, и връзка магданоз и полвин глава червен лук бая ме узориха), с кеф си отварям Ариан-ката и кутийката "отрова". Но идеята ми е друга, както винаги (първо да си пусна някъв метъл и ш обясня... А забравил съм да напиша за myGRAIN, ама най-добре ги чуйте, защото нямат думи за описване - уникални са)....
Така. Дойде ми една мисъл вчера в леглото и ми се иска да я споделя с подходящи хора - такива, които четат блогове, например. Мога да го споделя и с други хора, но ще ме гледат някак очудено ;) Чудя се какво ще е след 20 години, примерно. Т.е. представете си на 40 години седите по същото време пред компютъра и пишете блог. Но не кой да е блог, а точно този, който си пишете и сега (в случей, че имате блог). Този блог може да го показвате на вашите деца, а защо не и внуци и за момент си представих как чета даден пост и с усмивка се сещам за тогавашните преживявания (т.е. сегашните :D ), с вълнение си спомням събитията така, както си спомням сега случките преди 1-2-3 години и с тъга - всички депресантски пост-ове, които за толкова време хич не са малко. Но определено са по-малко. И се надявам, че ще стават все по-малко (амин). Та какво ще бъде след 20 години - организацията на твоя хард същата ли ще е? Форумите, които посещаваш; тръпката при инсталиране на поредната нова версия на любимото ти приложение; дебненето на коментари по торентите, myspace-ове и всички подобни сайтове за community (събор на хора с еднакви и не чак толкова еднакви интереси). И така, както онова клипче "снимка всеки ден в продължение на 1 година" се гради и една "снимка" тук в блог-а, в интернет дори. Тези мисли ме мотивират да се опитам да запазя всичко максимално дълго и, ако до 10-20 години тези сайт-ове, които посещам, са активни все още, то с радост ще се върна назад, за да прочета коментарите, да разгледам снимките и прочие. Think 'bout it! ;)
И обратно в реалния свят - чакат ме 600-700 МБ да ги кача в arenabg(dot)com.
there is a heaven above the Hell,
dRiNKiN_pARk
Така. Дойде ми една мисъл вчера в леглото и ми се иска да я споделя с подходящи хора - такива, които четат блогове, например. Мога да го споделя и с други хора, но ще ме гледат някак очудено ;) Чудя се какво ще е след 20 години, примерно. Т.е. представете си на 40 години седите по същото време пред компютъра и пишете блог. Но не кой да е блог, а точно този, който си пишете и сега (в случей, че имате блог). Този блог може да го показвате на вашите деца, а защо не и внуци и за момент си представих как чета даден пост и с усмивка се сещам за тогавашните преживявания (т.е. сегашните :D ), с вълнение си спомням събитията така, както си спомням сега случките преди 1-2-3 години и с тъга - всички депресантски пост-ове, които за толкова време хич не са малко. Но определено са по-малко. И се надявам, че ще стават все по-малко (амин). Та какво ще бъде след 20 години - организацията на твоя хард същата ли ще е? Форумите, които посещаваш; тръпката при инсталиране на поредната нова версия на любимото ти приложение; дебненето на коментари по торентите, myspace-ове и всички подобни сайтове за community (събор на хора с еднакви и не чак толкова еднакви интереси). И така, както онова клипче "снимка всеки ден в продължение на 1 година" се гради и една "снимка" тук в блог-а, в интернет дори. Тези мисли ме мотивират да се опитам да запазя всичко максимално дълго и, ако до 10-20 години тези сайт-ове, които посещам, са активни все още, то с радост ще се върна назад, за да прочета коментарите, да разгледам снимките и прочие. Think 'bout it! ;)
И обратно в реалния свят - чакат ме 600-700 МБ да ги кача в arenabg(dot)com.
there is a heaven above the Hell,
dRiNKiN_pARk