Изгарям си косата;
злобата изпъва ми червата.
Търсих те навсякъде - изтърках си краката
прости ми, сложих край на тъгата!
Кръвта засъхна по вратата,
твоите дрехи седят на земята,
до стената опряна е теслата
с която изкормих ти душата.
Непоносима болка сви ми стомаха,
нещо заби ми нож в ръката,
но с другата хванах го за косата
и в ръба блъснах му главата.
свалено на земята,
освободено от тъмнината -
за тялото прекрасно
стана малко тясно.
Душата му излезе,
към снимката на стената се понесе -
духът ти ще живее вечено с мен
раздирам си вените усмихнат и смирен.
Пред райските врати заставам
държа те за ръка, но не ти прощавам!
Със сълзи на очи ти се прекланям
.........................и пред Ада те оставям.
За малкия онлайн бизнес и GDPR
Преди 6 години
0 comments:
Публикуване на коментар