Август е Септември

Пиу - пиу - пиу - пиу.....


онзи звук от часовниците Made in China от преди 10 години, сещаш ли се? Няма как да не си спомняш - ти, твоите родители, дори комшиите го ползваха (чуваше се през гадните самотни сиви панели, мамка му).


Пиу - пиу - пиу - пиу.....



Не мога да ти дам отговор защо на телефон с хиляди екстри точно този звук звучи всяка сутрин. Точно този звук, който обикновено е решаващ за положителното развитие на деня. Монотонен, емоционално девствен и музикално прост звук....

А какво му беше на предния?....


Пиу - пиу - пиу - пиу.....


замислям се, че всъщност това е звукът на поредният ден, който предстои да измине... Поредният ден, който утре няма да помня; поредният ден без стойност. Днес беше вчера. Утре ще бъде днес.....


Пиу - пиу - пиу - пиу.....


.... още 7 мин snooze..... и толкова много мисли през главата, а толкова прост ден. 7 минути, в които денят минава. 7 минути, в които се вписва целият ден. Толкова малко ли е денят? - питам се сега. 7 минути?


Пиу - пиу - пиу - пиу.....

Не, не искам да ставам! Не искам да започва този вчерашен ден.
Забравих си мисълта. Ставам. Кафе, гащи, тениска и на работа. За да прекарам "вчера"....

Не искам....





Ставам, за да пусна бойлерът на нощна тарифа, понеже така ни е научила държавата. С тези увеличения на тока скоро и бойлера няма да пускам. Отпивам глътка вчерашна бира...

И без друго денят мина както вчерашния....