връх Ботев, х. Рай и заслон Ботев (13-15.08.2012)

Искам да документирам спомените си от отпуската, като и да добавя някои бележки - може да са полезни на някои от вас, но държа да си ги имам и за себе си. Започвам отзад напред с последното(?!) преживяване от въпросната отпуска.

Пътят към х. Рай е сравнително лесен. Тръгва се от с. Паниците (приблизително местоположение от Google Maps). От там има 2 пътя, като единият е доста стръмен, а другият, който минава зад станцията, е по-лек.

Хижа "Рай". Преди да тръгна, търсих доста, но намерих само 2 снимки на хижата, които далеч не отговарят на условията в момента. И тук е моментът да вмъкна една бележка.



Бележка 1: хижа "Рай"

• леглата са нови (за съжаление забравих да ги снимам) и минималният им брой е 10 в стая (непотвърдена информация);
• одеялата топлят много добре, за зиморничавите има 2 :P
• тоалетна хартия НЯМА, но има тоалетна в хижата. Има и външна такава, ако си търсите повод да излезете да изпушите една цигара;
• има "стол", който предлага закуска, обед и вечеря (предполагам се досещате, че основното меню е боб и леща); продават се също кроасани, шоколади и вафли (които, предполагам, никой посетил хижата, не иска да вижда);
• ток има от 21:00 до 24:00, но така и никой не разбра защо не работят контактите в стаята и във всички стаи ли е така, та ако искате да си ползвате телефона (покритие на Globul има пред входът на хижата, близо до чешмичката, а на Mtel - малко зад хижата) - пестете батерията си;
• баня също има, макар и външна, и срещу скромно 1 левче, ще може да я ползвате.
• в стаите не се яде, но за сметка на това може да ходите както си искате (чехли, джапанки, обувки, ботуши, маратонки и пр.);

връх Ботев - колкото и близо да изглежда, изоооообщо не е. По пътят нагоре има скали, по които се върви; има поляни, които се пресичат; има чакълени пътеки, по които се изкачва и тук-там дори има стоманени въжета, чрез които се налага да се дърпаме нагоре.

From връх Ботев (2012)

From връх Ботев (2012)

From връх Ботев (2012)

Колкото по-нагоре - толкова по-студен и силен вятър, така че якето е задължително. Качването е адски изморително и трае около 4 часа, но веднъж тръгнали, нямаше как да се върнем, пък и бяхме достатъчно надъхани да се качим до горе. Нагоре към връх Ботев минахме по така наречената "Тарзанова пътека" (пътеката носи името на претърпелия нещастие по нея метеоролог и планинар Тодор Божков – Тарзан), но слязохме по по-обиколен маршрут - през заслон Ботев по обясними причини.

From връх Ботев (2012)

заслон Ботев предлага далеч по-добри условия от х. Рай - топла пилешка супа, студена  бира и класически рок от Radio 1 Rock. Не можах да разбера дали е безплатно, но има и Wi-Fi, за тези, които не могат да се откъснат от "мрежата". Там похапнахме, починахме и потеглихме отново надолу. 

връх Ботев (2012)