Weakend from Heaven to Hell

Скоро не съм писал за себе си.
Не съм споменавал почти нищо никога за Ачо.
Реших днес да го направя.

Кой е Ачо? Ачо е един мой "прякор", по който наричм Стеффи, когато не ми се обяснява особено много кой е "Моята ангел". Защо Ачо - идва от Ангел и.. така.

Та като се видяхме в Петък вечерта, пихме винце на свещи (вкъщи) и цъкахме някви игри на компа (GameHouse) до след 00:00. Не помня колко беше часа когато легнахме, ама вече беше събота и аз скоро трябваше да ставам да ходя до ПУ на изпит. Не го взех. Но после като се прибрах на топло, като гушнах Ачо и някак много добре се почувстваш (още повече, че нямах много големи очаквания за този изпит). И гледахме филмче, после заспахме, после аз гледах филмче и така... до към 1 и нещо. После заспах и аз, още една красива нощ, която свършва още по-красиво, когато се събудя и видя Ангелчето до мен. Иска ми се всеки weakend да е като този.

И преди малко като се прибрах (около 21:30, за любопитките) и като видях празния апартамент (всички съквартиранти ги няма ПАК-ОТНОВО) и моята студена малка стаичка... и ми стана едно такова... много тъжно и самотно. И сега много ми липсва. Всъщност много ми се спи, но не ми се ляга в студеното легло...