memory back-up restore ...

повлиян от предния пост, темата за личния аспект, реших да попрегледам малко своя собствен блог - малко се изненадах от колко време (повече от 2 години) пиша тук. Идеята ми беше главно да видя дните околко 29.Януари 2006 година ... честно казано не съм изненадан, че първите няколко дни след това, постовете са празни. Не съм изненадан (не много) от постовете преди това. Странно мислене (оправдано, но доста наивно) се загатва на доста места в първия смислен пост след 29.01.06. Заставам за тезите си на повечето неща; изразните средства нямаше да са същите, ако тръгна да го пиша сега; бих искал да ми се наложи да го напиша или по-скоро да се почувствам по същия начин (или близък до него). [Winamp plays: Dry Kill Logic - Kingdom of The Blind]

Март:

често излизам на тераската с цигара в ръка и... гледам звездите... после поглеждам към луната и... пак се връщам на звездите. Кофти ми е когато ги няма. Често си мисля как вместо цигарата, ще държа нечия ръка... хе.. по-специално на нинчето, moon babbby.

да, да - така е. хубаво е, истинско е, но ... тая тема не е за тука


Април:

Няма как да напиша с някви си буквички какво почувствах, когато видях картичката на Nescafe, на която беше написано "21 Януари" ... "NinaSky loves Vickey" или всички онези страници от "тания дневник" на Котето (с главно К), на които в долния край пишеше "i have a dream... love NS", "Love you" и т.н. После, всяка чашка кафе изпита в прегръдките й, всяка чаша кафе направена с любов... никой не може да ми направи такова кафе.. дори и в най-елитните кафета, ресторанти и прочие. Вечерите, в които бяхме на тераската, супичките, които си готвехме... не мога да го опиша това. За сметка на това пък мога да го чувствам... и аз го чувствам. Чувствам и още нещо - Коте, обичам те!

Чувствам и още нещо - Коте, обичам те!
STILL!
TRUE!
LOVE!
PAST?!?

Евентуално трябва да си намеря работа, че да с'бирам пари за количка... ама ще си търся там, където е NiN.

Щастлив съм, че се "надушихме".
Щастлив съм да съм с теб, Коте.
Щастлив съм да съм жив!...

ИЗПЪЛНЕНО, както казват на "Господати на Ефира" - намерих си работа, преместих се в Пловдив, пари за кола не съм събрал, но това не е най-важното. Както ми беше казала мама преди 1-2 месеца - не е важно колко пари имаш, а да имаш с кого да ги изхарчиш. TRUE! Ако barb1tu попадне по някакъв начин на това място,

barbitu, много си права за "сега вече имаш за какво да живееш"...

... се'ш ли се?! Тези дни покрай началото на Март и началото на Април са ... на филмова лента в вътрешната памет и не могат да бъдат показани на яви; скоро ходех до квартирата на Слънцето и минахме по една уличка, та се сетих за дългите разходки там ... част от кадрите от този толкова красив филм. Сега като съм тук в Пловдив някак си не е същото. Липсва тръпката. Нещо друго липсва, но не мога да го открия какво е, не знам какво да търся. "Oh, Jah, някакъв знак ми дай, ще имам ли сили да се боря до край...".



Край на преглед на печата. Утре съм на работа, пак; все още.