...идеята по темата....

пробив във системата.на 20 сдухан ставаши това ми е идеята на темата.а схемата е
ясна:в страна, в която всичко движи се назадсъс скорост бясна,се чудиш за какво
си бачкал цял живот,на достолепна възраст ставашпенсиониран роб.гледаш младите с
тъга в очите,с мълчалив въпрос:"кой, по дяволите, ми открадна дните?"сит е този,
който не е блял,година след година крал.на старини не се тормозиколко струва
млякото."прощавайте.." във магазина.сто тояги малко сана чуждата гърбина.далече
ми е още времетода гледам и аз през тази призма,но вече всичко става с
клизма.умората все още рядко спира сена моята порта,но зяпа ме зловещо,като кръв
през срязана аорта.кохорта от тревоги.легиони от проблемии всеки гледа квото
имав джоба ми да вземе.летят си миговете и знам,че нямам никакво време.до 100 не
ще изкарам,тъй че не ми
дреме.

[..]

сенсимиля..

злоба, злоба,
събрала се е в мен..злоба, злоба, събрала се е в мен..

имам право
да живея както си зная,сметката ми Господ ще тегли накрая.угода няма никому,
макар да се старая.среден пръст към всеки,това му е колая.

как
някому уважение да дам,щом и обграден от хора пак се чувствам сам?и болката в
душата ми е като ураган,бавно я променя, и превръща я в
катран.

трябва ли да съм добър към хората,когато те към мен не
са?злобата им как да понеса?вече толкова години заблуждавам се и знам,че малко
ще получа от това, което дам.трябва ли да съм добър към хората,когато те към мен
не са?злобата им как да понеса?вече толкова години заблуждавам се и знам,че
малко ще получа от това, което дам.

нека аз да съм виновен, щом
урежда всички.във днешно време е добре човек да си,в кавички.омразата основа е
на общите привички,"заповядай" и "благодаря" казват сена срички.

и
как някому уважение да дам,щом и обграден от хора пак се чувствам сам?и болката
в душата ми е като ураган,бавно я променя, и превръща я в
катран.

трябва ли да съм добър към хората,когато те към мен не
са?злобата им как да понеса?вече толкова години заблуждавам се и знам,че малко
ще получа от това, което дам.

преди ми тежеше, сега вече никакда
бъда руган от хора без ум -говорят безсмислени думи без повод,вдигат пушилка,
преминаваща в шум.

омразата ми, капка по капка,се превърна в
okeaH,халюцинирам врагове,като предрусал с паркизан.виновен съм, признавам,но не
смятам да спирам,ако трябва и със мелницище се дуелирам.

и как
някому уважение да дам,щом и обграден от хора пак се чувствам сам?и болката в
душата ми е като ураган,бавно я променя, и превръща я в
катран.

трябва ли да съм добър към хората,когато те към мен не
са?злобата им как да понеса?вече толкова години заблуждавам се и знам,че малко
ще получа от това, което дам.трябва ли да съм добър към хората,когато те към мен
не са?злобата им как да понеса?

търся текста на "ЧОВЕК НА ПОКАЗ" и "С ГОЛЕМИ КРАЧКИ"